Производството е по реда на чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. Б за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 11100/2013 г. по описа на Районен съд – София, отмяна на постановеното по него определение от 12.03.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането са изложени доводи за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с лишаването от право осъденият Б. да управлява МПС, каквото той не е притежавал към момента на извършване на деянието и към момента на постановяване на определението.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи.

В съдебно заседание осъденият Б. Б., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява и не взема становище по така депозираното искане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 12.03.2014 г. по НОХД № 11100/2013 г. Районният съд – София, 14 н. с. е одобрил споразумение за решаване на делото, по което за извършено от Б. Б. престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК му е наложено наказание „Пробация”, с двете задължителни пробационни мерки с продължителност от по седем месеца, а на основание чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца.

Видно от материалите по делото към момента на деянието – 08.04.2013 г. Б. е наказван многократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение и са му отнети всички контролни точки. В акта за установяване на административно нарушение /л. 8 от досъд. пр./ изрично е отразено, че свидетелството за правоуправление на МПС на Б. е отнето. От приложената към досъдебното производство писмена справка от СДВР отдел „Пътна полиция” с рег. № 23357/10.04.2013 г. се установява, че свидетелството за управление на МПС на осъдения е иззето на 10.02.2009 г. със заповед, издадена на основание чл. 171 т. 4 от ЗДП. По делото няма данни Б. да е възстановил правата си на водач на МПС по смисъла на чл. 157 ал. 5 от ЗДП.

При така установените обстоятелства се налага извода, че одобряването на споразумението за налагане на Б. на наказанието по чл. 343г от НК е в нарушение на материалния закон и със задължителните указания по прилагането му, дадени в ППВС 1/1983 г. по н. д. № 8/1982 г.. След като осъденият не е бил правоспособен водач на МПС - както към момента на извършване на деянието, така и към момента на определяне на наказанието му, тъй като са му били отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност, той не би могъл да бъде лишен от право да извършва процесната дейност, т. е. липсва основание за налагане на предвиденото в разпоредбата на чл. 343 г. вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК наказание. В случая съдът не е следвало да одобри споразумението в тази му част, тъй като постигнатото съгласие между прокурора и подсъдимия, чрез защитника му противоречи на материалния закон. Визираното нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК е основание за възобновяване на производството по делото и отмяна на постановеното определение в тази му част, което обаче може да бъде отстранено в настоящото производство, без делото да се връща за ново разглеждане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1 т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 11100/2013 г. по описа на Районен съд – София.

ОТМЕНЯ определение от 12.03.2014 г. по НОХД № 11100/2013 г. по описа на Районен съд – София, с което е одобрено споразумение за решаване на делото в ЧАСТТА, с която на Б. Е. Б. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: