Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМТА.

Образувано е по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Европейка юридическа палата [населено място] решение от 11.11.2014 г. по в. а. д. № 186/2014 г., с което ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 12283 евро, обезщетение за пропуснати ползи в следствие на некачествено изпълнение по договор 4Б/4 от 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, както и сумата 2769 лева, обезщетение за претърпени вреди, в резултат на некачествено изпълнение на същия договор, ведно със законната лихва и разноски за производството.

Искането за отмяна се основава на тезата, че решението на арбитражния съд следва да бъде отменено, поради недействителност на арбитражната клауза, съдържаща се в чл. 12.2 от договор за изработка № 4Б/4 от 30.04.2014 г., поради липса на конкретизация относно арбитражната институция, както и за противоречието му с обществения ред на Р. Б, поради нарушение на основни принципи – на равенство на страните в процеса; на законност; на изискването за установяване на истината по делото.

Твърди се, че съдът е длъжен да даде равни права на страните в процеса за събиране на доказателства относно твърдените от тях факти, и от друга е задължен да обсъди в решението си обстойно доводите и на двете страни, като се мотивира защо ги приема или отхвърля. Счита се, че осъждането на ответника в арбитражното производство не почива на законови разпоредби, тъй като липсвало законово основание, по силата на което се дължат сумите, предвид отсъствие на данни за разваляне на договора, за да се присъждат суми на основание претендирани пропуснати ползи в размер на незаплатена продажна цена на негодни детайли.

Поддържа се, че потъпкването на законността при постановяване на решението от арбитражния състав е било установено и чрез особеното мнение на един от арбитрите - членове на състава, като чрез арбитражното решение се стабилизира злоупотреба с право, чрез която ищецът в арбитражното производство се обогатява неоснователно.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа въведените основания за отмяна и претендира разноски за съдебното производство, като представя доказателства в тази връзка.

Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска и моли за отхвърлянето му по съображения, изложени в писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното:

По допустимостта на иска:

Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място], поради което е процесуално допустим.

По основателността на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА:

В исковата молба се твърди, че делото е разгледано и решено от Арбитражен съд при Европейска юридическа палата без между страните да е налице валидно сключено арбитражно споразумение. Спорната арбитражната клауза е включена в съдържанието на чл. 12.2 от договор за изработка № 4Б/4 от 30.04.2014 г. и същата гласи: ”В случай, че страните постигнат споразумение, то спорните въпроси ще бъдат отнасяни за решаване от Арбитражен съд”. Според ищеца, в цитираната разпоредба не е посочен конкретен арбитражен съд, който страните да са определили за компетентен да разрешава възникналите спорове, нито се съдържат данни за критерий, по който да бъде определен този арбитражен съд, нито има съгласие за арбитраж ad hoc.

По оплакването, че не е налице валидна арбитражна клауза, настоящият състав приема следното:

Ноторно е, че арбитражното споразумение, отнасящо се до спорове, произтичащи от договорни правоотношения, може да е включено в материалноправен договор като негова отделна клауза. По този начин е оформено и процесното споразумение, съдържащо се в т. 12.2 от договор за изработка от 30.04. 2014 г. При своевременно въведено от ответника в арбитражното производство възражение за липса на правораздавателно правомощие на арбитражния съд да разгледа и реши спора по същество, с който е сезиран /чл. 20, ал. 1 ЗМТА/ арбитражният съд е разполагал с правомощие да провери и служебно валидността на арбитражното споразумение. Произнасянето по тези въпроси е в рамките на правомощието на арбитражния съд да се произнесе по собствената си компетентност и то съвпада с обхвата на въпросите, по които се произнася и държавния съд при отвод за арбитраж, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМТА, във вр. с чл. 19 ЗМТА.

В случая, ответникът в арбитражното производство - сега ищец в настоящото производство, е оспорил своевременно компетентността на арбитражния съд, което е видно от отговора на исковата молба, както и от поддържаните от него доводи. А. съд при Европейска юридическа палата с определение от 23.09.2014. по а. д. № 186/2014 г. е оставил без уважение възражението на ответника, като е обосновал собствената си компетентност приемайки, че липсата на точно назоваване на конкретен арбитражен съд /арбитражна институция/ в арбитражното споразумение не води до неговата недействителност, защото всеки арбитражен съд, който бил сезиран със спора би могъл да прецени и да се произнесе по него.

Арбитражното споразумение, инкорпорирано в случая като клауза от материалноправния договор между страните, съставлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За неговата валидност, в качеството му на процесуален договор, предвид последиците на арбитражното споразумение, които са процесуални, е необходимо наличието на писмено съгласие на страните за възлагане разрешаване на правни спорове на конкретно посочен арбитраж. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, в които е дадено легално определение на арбитражното споразумение, както и изискванията, на които то следва да отговаря като процесуален договор, а по отношение на видовете доброволен арбитраж приложима е нормата на чл. 4 ЗМТА.

Няма спор, че в качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, в който е обективирано, и съдът може да тълкува по реда на чл. 20 ЗЗД волята на страните при сключването му. В конкретния случай, страните в т. 12.2 от договора са предвидили, че възникнали спорове ще се решават от „Арбитражен съд”, т. е. предвидили са арбитраж, чрез арбитражно учреждение - арбитражен съд, без обаче изрично да са възложили споровете на определена арбитражна институция, нито са налице белези, по които арбитражният орган би могъл да се индивидуализира. Когато разкриване на волята е невъзможно чрез посочените критерии, самата арбитражна клауза е недействителна /нищожна/, а не се превръща автоматично в арбитраж ad hoc, щом като воля за подобен арбитраж не е била обективирана.

В клаузата на договора не е уточнено точно кой арбитражен съд, с оглед наименование, седалище и др. индивидуализиращи белези е компетентен да разглежда споровете им, а известно е, че в София има множество арбитражни съдилища, факт служебно известен на настоящия състав, обстоятелство, което може да се установи от справка на различните интернет адреси. Същото се отнася и до [населено място], [населено място], [населено място] и др. големи градове от страната. Несериозно е да се възприеме тезата на ответника по настоящото производство, че посочването на „арбитражен съд” било достатъчно, и това означавало, че страните са изразили воля за разглеждане на споровете от всеки един арбитражен съд в страната, т. е. принципът бил първият съгласил се арбитражен съд да разгледа предявения иск. Тази позиция е и правно неиздържана, тъй като арбитражната клауза е процесуален договор и именно в него страните изрично следва да уговорят /т. е. по обща воля/ компетентната арбитражна институция, която те следва да знаят отнапред, т. е. тяхната воля следва да е недвусмислено обозначена чрез индивидуализиране на предпочетен от тях арбитраж, а не определянето на решаващия арбитражен съд да зависи единствено от волята на ищеца, и да не съществува правна възможност за съобразяване с волята на другата страна.

Отделно от изложеното, липсва и изразено съгласие на страните за арбитриране на спора именно от този арбитражен съд, оформено и в протокола от арбитражно заседание при спазване на законовите изисквания за форма при отбелязване изрично заявление на ответника, че приема спорът да се разгледа от сезирания орган.

В конкретната хипотеза, действително общата воля на страните по процесния търговски договор е била да отнесат евентуален бъдещ спор пред арбитражна институция, т. н. институционен арбитраж, която обаче те са пропуснали да индивидуализират надлежно, и този порок води до недействителност на арбитражната клауза. В този смисъл е и практиката на ВКС, ТК постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 281/07.05.2012 г. по ч. т. д. № 215/2012 г. и определение № 521/17.07.2013 г. по ч. т. д. № 2377/2013 г.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че липсата на валидно арбитражно споразумение обуславя извод за липсата на компетентност на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място] да се произнесе по спора, с който е бил сезиран по в. а. д. № 186/2014 г.

Поради изложеното, решението предмет на проверка в настоящото производство следва да бъде отменено на основание чл. 49, ал. 1 ЗМТА. В случая, не се налага обсъждане и произнасяне и по останалите поддържани от ищеца основания по чл. 47, т. 3 ЗМТА, тъй като те се поглъщат от отменителното основание на чл. 47, т. 2 ЗМТА, тъй като не би могло да се преценява дали арбитражното решение противоречи на основни принципи на правопорядъка в Р. Б, а от там дали е налице несъвместимост с обществения ред, след като липсва компетентност на посочения арбитражен съд да разгледа делото и да се произнесе по съществото на спора.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ГПК на ищеца [фирма] следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1072 лв. - държавна такса за настоящото производство.

Предвид изложеното, като счете, че е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА, ВКС, състав на Първо отделение на Търговска колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 2, пр. 2 ЗМТА решението от 11.11.2014 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място], постановено по арбитражно дело № 186/2014 г.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] разноски по делото в размер на 1072 лв. / хиляда и седемдесет и два лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: