Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на Р. С. П., за отмяна на влязло в сила решение № 161/19.04.2012 год. по гр. д.№ 1176 / 2011 год. на Карловски районен съд, с което по реда на чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК е установено по отношение на ищеца [фирма],че дружеството има вземане спрямо молителя в размер на 5 000 лева – неиздължена главница по запис на заповед от 11.05.2009 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2011 год. до окончателното й изплащане.Молителят се позовава на пропуск на процесуалния си представител – адвокат – да обжалва, респ. да му съобщи за постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение, за да би предприел сам той обжалването му, като с това твърди накърнено правото си на защита.В останалата си част молбата, както и писмената защита по делото, съдържат доводи относно неправилността на съдебното решение, ирелевантни за настоящото производство.

Ответната страна - [фирма] – оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като сочените обстоятелства не обосновават основание по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК,предвид наличието на редовно и неоттеглено от молителя упълномощаване на процесуален представител по делото, комуто решението е било надлежно съобщено.Претендира разноски.

Молбата за отмяна е допустима, подадена в срока по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК,считано от узнаване на решението, от легитимирана за подаването й страна.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Обстоятелствената част на молбата навежда на основание по чл. 303 ал. 1 т. 5 пр. второ ГПК, което предпоставя, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната да не е била надлежно представлявана - от лице без валидно възникнала или без все още съществуваща, макар възникнала валидно / поради оттегляне, отказ / представителна власт за същата, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна.В производството пред Кюстендилски районен съд молителят е представляван от редовно упълномощен адвокат, надлежно уведомен и за постановеното съдебно решение, поради което и не е налице нарушено съдопроизводствено правило, относимо към гарантиране защитата на страната, по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК. Няма задължение за съда да уведоми и страната, при наличие на нейн процесуален представител и липса на пречки за уведомяването му, какъвто е и настоящия случай.

Лошото процесуално представителство, в нарушение на чл. 43 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА),не съставлява основание по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК,тъй като контролирането му не е в задълженията на съда и съответно не се явява резултат от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило, въвеждащо такава отговорност. Недобросъвестността при упражняването на представителната власт е съобразима и преценима във вътрешните отношения между представляван и представител, тъй като съставлява нарушение на поетите с договора за правна помощ задължения.Нормата на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК не може да бъде прилагана разширително – в този смисъл реш. № 142 / 17.12.2009 год. по т. д.№ 486 / 2009 год. на на ІІ т. о. на ВКС, реш. № 410 / 08.07.2010 год. по гр. д. № 979/ 2009 год. на ІV г. о. на ВКС, реш. по т. д.№ 185 / 2011 год. на ТК, ІІ т. о. на ВКС и др..

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. П. за отмяна, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, влязлото в сила реш. № 161 / 19.04.2012 год. по гр. д.№ 1176 / 2011 год. на Карловски районен съд.

ОСЪЖДА Р. С. П., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: