№ 22

[населено място], 04, 08, 2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретаря Н. Т и като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1727 / 2013 год.,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение № 314 / 03.12.2012 год. по гр. д.№ 460 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 153 / 17.07.2012 год.,постановено по гр. д.№608/2011 год. на Великотърновски окръжен съд.Със същото е уважен предявеният от Д. А. Р. против касатора иск, с посочено правно основание чл. 267 КЗ, за осъждане застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата от 26 090, 13 лв.,в качеството му на водач на застрахован при същото лек автомобил по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, причинил увреждане, за което и с уважен граждански иск в образувано наказателно производство Д. Р. е бил осъден да заплати на пострадалите физически лица обезщетение за неимуществени вреди в същия размер. Касаторът счита, че постановеното решение е неправилно, поради постановяването му при погрешно възприета правна квалификация по чл. 267 КЗ и в противоречие с материалния закон – чл. 229 КЗ / действителна правна квалификация на иска /,която разпоредба и за предявяването на суброгаторен иск на застрахования към застрахователя предпоставя удовлетворяване на пострадалите от последния, изрично отричано като предпоставка за предявяването на иска от ищеца.

Ответната страна - Д. Р. - оспорва касационната жалба, като поддържа изложените от въззивния съд...