Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

С., 18.07.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, Търговска колегия, второ отделение, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Е. В т. дело № 2230/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. В. З. срещу Решение № 182 от 28.12.2012г. по т. д. №1571/2012 на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено Решение № 4 от 09.02.2012г. по гр. д. № 144/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 193 КЗ и чл. 86 ЗЗД за 86 700 лв. – застрахователно обезщетение и 2 316, 97 лв. – мораторна лихва, като неоснователни и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв.

В касационната жалба касаторът сочи, че обжалваното решение на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че съдебният състав неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ, която урежда няколко кумулативни предпоставки, при които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, които не са налице в настоящия случай. Релевира доводи, че оставянето на част втора от свидетелството за регистрация в МПС не съставлява нарушаване на съществен за застрахователя интерес, предвид...