О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1181

[населено място], 09.05. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

М. Ж.

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д.№115 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Я. срещу определение №226 от 26.09.2023г. по ч. в.т. д. №142/2023г. на Бургаски апелативен съд, с което по реда на чл.248 от ГПК е било допълнено постановеното по делото определение №159/14.07.2023г., в частта му, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на „Вита карс“ ЕООД и „Р. фероса“ ЕООД в размер на 400 лева за всяко от дружествата.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че дружествата, на които са били присъдени разноски– „Вита карс“ ЕООД и „Р. фероса“ ЕООД, не е следвало да участват в производството по ч. в.т. д. №142/2023г. и призоваването им по делото е грешка на съда, която не следва да му създава задължение за заплащане на разноски. Наред с това излага доводи, че двете дружества не са представили доказателства за изплащане на уговорените адвокатски възнаграждения.

Ответникът по жалбата „Р. фероса“ ЕООД моли същата да бъде оставена без уважение.

Ответникът по жалбата „Вита карс“ ЕООД не изразява становище.

Постъпил е отговор и от Весела Б. Н., в качеството на ЕТ „О. – В. Н. . Същата няма качеството на страна в настоящото производство, доколкото определение №226 от 26.09.2023г. по ч. в.т. д. №142/2023г. на Бургаски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са присъдени разноски на едноличния търговец.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определение №159/14.07.2023г. по ч. в.т. д. №142/2023г. на Бургаски апелативен съд, е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Д. Я. против разпореждане от 16.01.2023г. по т. д.н. №123/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на длъжника ЕТ „О. – В. Н. срещу постановеното по делото решение от 30.11.2022г. по чл.710 от ТЗ за обявяването му в несъстоятелност.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК от насрещните страни „Вита карс“ ЕООД и „Р. фероса“ ЕООД, на които са били връчени преписи от частната жалба на Р. Д. Я., са подадена молби за допълване на определение №159 от 14.07.2023г. в частта за разноските. С обжалваното определение №226 от 26.09.2023г. по ч. в.т. д. №142/2023г. съставът на Бургаски апелативен съд е приел, че определението от 14.07.2023г. следва да бъде допълнено, като на ответниците по частната жалба следва да бъде присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, намалени поради прекомерност до размера по Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, а именно по 400 лева на всеки от ответниците.

Неотносими към отговорността за разноски са оплакванията на частния жалбоподател, че „Вита карс“ ЕООД и „Р. фероса“ ЕООД неправилно са били конституирани в производството по подадената от него частна жалба срещу разпореждането за прекратяване на производството по подадената от длъжника въззивна жалба срещу решението по чл.710 от ТЗ , постановено по т. д.н. №123/2019г. на Бургаски окръжен съд. Съгласно постоянната практика на ВКС / Решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 159 от 27.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2749/2017 г., II г. о., ГК, и други/ отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК) и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда.

Дори и страните, ненадлежно конституирани вследствие процесуално нарушение, имат право на разноските, направени от тях вследствие на наложеното им участие в процеса, в случай на неблагоприятен изход на спора за насрещната страна.

Наред с това следва да се отбележи, че съдът не разполага с правомощието по реда на чл. 248 от ГПК да променя съдържанието на акта, чието изменение или допълване се иска. Съответно съдът, който се произнася по жалба, подадена срещу постановено по реда на чл.248 от ГПК определение, не разполага с правомощието да преценява правилността и законосъобразността на извършените при разглеждането на правния спор действия.

Неоснователни са също оплакванията на частния жалбоподател, че липсват доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение от страна на ответните дружества „Вита карс“ ЕООД и „Р. фероса“ ЕООД. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, като ако е уговорено плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Към отговорите на „Вита карс“ ЕООД и „Р. фероса“ ЕООД на частната жалба на Р. Д. Я. са приложени договор за правна защита и съдействие, с които съответно „Вита карс“ ЕООД е възложило на адвокат Н. С. - Й. представителство в производството по подадената частна жалба вх.№260622/2023г., а „Р. фероса“ ЕООД е възложило представителство на адвокат П. П., като по всеки от договорите е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева, за което е посочено, че е платено в брой.

Предвид изложеното обжалваното определение на Бургаски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №226 от 26.09.2023г. по ч. в.т. д. №142/2023г. на Бургаски апелативен съд, в обжалваната му част, с която по реда на чл.248 от ГПК е било допълнено постановеното по делото определение №159/14.07.2023г., като са присъдени разноски на „Вита карс“ ЕООД и „Р. фероса“ ЕООД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.