Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Е. Н. от [населено място] срещу определение № 13394 от 01.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10066/2010 г. на Софийски градски съд, І-7 състав. Със същото е потвърдено определение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 51828/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за спиране, на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, на принудителното изпълнение по изп. дело № 20097900401924 на ЧСИ Р.Василеа с рег. № 790 на КЧСИ, започнало въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в производството по гр. д. № 51828/2009 г. на Софийски районен съд.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното определение. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място], не ангажира становище в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искане по чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, предприето във връзка с издадена по реда на чл. 417 и сл. ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Определението по чл. 420, ал. 1 ГПК е извън кръга въззивни определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, които могат да се обжалват с частна касационна жалба пред ВКС. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство и не разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Правните последици на атакувания съдебен акт са относими към изпълнението на заявеното в заповедното производство вземане, с оглед на което същият е изключен от обхвата на касационния контрол по чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, включително задължителната такава, формирана в определение № 306 от 27.04.2010 г. по ч. т. д. № 257/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 434 от 04.06.2010 г. по ч. т. д. № 277/2010 г. на І т. о.; определение № 498 от 05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 117 от 26.01.2011 г. по ч. т. д. № 41/2011 г. на ІІ т. о., и др.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че подадената срещу определението по чл. 420 ГПК частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. Е. Н. от [населено място] срещу определение № 13394 от 01.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10066/2010 г. на Софийски градски съд, І-7 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: