О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 735

С., 16.11.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.09.2011година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 1057 /2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

[фирма],

гр.Д. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 158 от 06.07.2010 год., по в. гр. д. № 114/2010 год., с което е оставено в сила решение № 87 от 27.11.2009 год., по гр. д.№ 33/ 2008 год. на Габровския окръжен съд и е уважен предявения от

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ”

срещу кастора, като ответник, иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 250 и сл. ЗЗД за сумата 438 378.05 лв., представляваща обезщетение за липсващи вещи оставени на влог у последния, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2008 год. до окончателното и изплащане.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон - чл. 250 и сл. ЗЗД и на същественото съдопроизводствено правило за разпределение на доказателствената тежест относно твърдяните от страните факти, установено с чл. 154 ГПК - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовавайки се на правната характеристика на договора за влог, регламентиран с нормите на чл. 250 и сл. ЗЗД, на неправилно възложена от въззивния съд доказателствена тежест на ответника да установи реалното предаване...