Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на: [фирма], [населено място], представлявано от изп. директор Д. Р. Х. и Национална агенция за приходите, представлявана от Д. М. – зам. изпълнителен директор, срещу решение № 64/16.03.2011 г. по в. т.д.№ 146/2010 г. на Апелативен съд – Велико Т.. С посоченото решение е потвърдено решение № 10/08.10.2010 г. по т. д.№ 33/2010 г. на Окръжен съд – Ловeч в частта, с която като начална дата на неплатежоспособността на [фирма] е определена датата 27.04.2006 г., както и решение № 14/26.20.2010 г., с което, на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като вместо датата 23.04.2008 г., като начална дата на неплатежоспособността е вписана датата 27.04.2006 г.

Според касатора [фирма] неправилно въззивният съд е потвърдил решението за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като не са били налице предпоставки за постановяване на допълнителното решение. Твърди се, че е липсвало противоречие между изразената в мотивите воля на съда по несъстоятелността и диспозитива на решението. От друга страна, застъпва становище, че след като последното плащане по договора за кредит с молителя е извършено на 23.04.2008 г., тази дата следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността, тъй като тя е обусловена от окончателно спиране на плащанията. По съображения, подробно изложени от процесуалния пълномощник на този касатор, се иска отмяна на решението в обжалваната част, с произтичащите от това правни последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото правни въпроси: 1. към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособността и дали това е датата на последното плащане или датата, към която е настъпила обективна невъзможност за длъжника да изпълнява паричните си задължения към кредиторите и 2. може ли съдът служебно за се произнася по началната дата на неплатежоспособност. Твърди се, че по първия въпрос решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 481/10.04.2003 г. и Р.№ 147/05.03.2004 г., а по втория правен въпрос - липсва практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.

Касаторът - Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си, инвокира касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Позовавайки се на приетата във въззивното производство икономическа експертиза, счита, че още в края на 2004 г. дружеството – длъжник е бил в състояние на неплатежоспособност, предвид установените от вещото лице показатели за ликвидност и автономност. Иска се отмяна на обжалваното решение и определяне на по-ранна начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2004 г.

В изложението на основанията за достъп до касация, се сочи следния правен въпрос: кое е определящо за началната дата на неплатежоспособност – показателите за ликвидност и кои от тях следва да се вземат предвид или спирането на плащанията, но не като обективно състояние, а като фактическо действие по преустановяване обслужването на задълженията. Допълнителните основания, на които се позовава касатора са т. 3 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно, че е налице противоречие в практиката на ВКС по посочения въпрос, а от друга страна, че той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността на дружеството – длъжник, въззивната инстанция е отчела доказаната в процеса обективна невъзможност дружеството да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки. Отчетени са ниските стойности на коефициентите за обща и бърза ликвидност за 2006 г. – 0.35, съответно 0.22, както и тези показатели за следващите две години: за 2007 г. – 0.45 и 0.42 и 0.24 и 0.25 за 2008 г., въз основа на което е прието, че финансовите затруднения на дружеството по обслужване на задълженията му не са временни. Изразено е становище, че спирането на плащанията към кредитора – молител е външна проявна форма на обективното състояние на неплатежоспособност. Като неоснователни са счетени доводите на НАП за по-раншно настъпване на неплатежоспособността на [фирма]. Този извод е мотивиран с посочените от икономическата експертиза показатели за ликвидност през 2004 г., както и плащанията на текущите задължения и през 2005 г.

С въззивното решение е потвърдено и обжалваното допълнително решение на Окръжен съд – Ловеч, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно посочената в основното решение начална дата на неплатежоспособност на длъжника. Въззивният съд е счел за правилна преценката на първата инстанция за наличието на основанията за допускане на поправката по реда на чл. 247 ГПК, предвид констатираното несъответствие между формираната воля на съда в мотивите към решението и външното й изразяване в диспозитива.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираните от касаторите правни въпроси, свързани с началната дата на неплатежоспособността и начина за определянето й, безспорно за значими за делото. Независимо обаче от наличието на основната, обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени допълнителното основание по т. 2 от същата разпоредба. Решенията на ВКС, на които се позовават касаторите, за да обосноват тази допълнителна предпоставка, не доказват наличие на противоречиво разрешаване на посочените правни въпроси. В непротиворечивата практика на ВКС се приема, че неплатежоспособността на търговец по чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни свое парично задължение по търговска сделка следва да се преценява с оглед на цялостното му икономическо и финансово състояние. Преценката на съда при оборване на презумпцията по ал. 2 на чл. 608 ТЗ също е обусловена от коефициентите за ликвидност, с оглед определяне на обективното икономическо състояние на длъжника към съответните дати и съответно за изясняване към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност. В този смисъл е и задължителната за долустоящите инстанции практика на ВКС / така, напр. Р. № 115 от 25.06.2010 г. по т. д.№ 169/2010 г., ІІ т. о./

По процесуалноправния въпрос, формулиран от първия касатор, а именно: може ли съдът служебно да се произнася по началната дата на неплатежоспособност, е налице позоваване само на част от основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за достъп до касация и е недопустимо позоваването на част от това основание.

Предвид цитираната по-горе задължителна практика на ВКС и поради липса на предпоставки за промяна или изоставянето й, не може да се приемат за основателни и доводите на НАП за наличие на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на

решение № 64/16.03.2011 г. по в. т.д.№ 146/2010 г. на Апелативен съд – Велико Т..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: