О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 861

С., 03.11.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч. т.дело № 841/2010 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Т. Г. С. от [населено място] против въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 175 от 02.07.2010 год., по в. ч.гр. д.№ 335/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Хасковския районен съд № 436 от 22. 01. 2010 год., по ч. гр. д.№ 116/2010 год. за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК срещу длъжника Татяна Д. Т..

С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за допуснато нарушение на закона, поради което се иска отмяната му.

Според частния касатор, изводът на въззивния съд, че процесният запис на заповед не е годно изпълнително основание, тъй като не носи подписа на своя издател – задължителен реквизит, съгласно чл. 535, т. 7 ТЗ е необоснован. Обстоятелството, че в случая липсва друг подпис, извън подписа на ”поемател” в документа, означава, че подписът е на издателя на ефекта, тъй като не е налице задължително изискване на закона за подписването му от поемателя, което въззивният съд не е съобразил в нарушение на закона. Несъгласие страната е изразила и с преценката на съда относно дължимата за заповедното производство държавна такса.

Ответната по частната жалба страна в...