№ 2

С. 04.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 5012/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. П. К., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 14 гр. с-в, № 855 от 14.05.2015г. по в. гр. д. № 594/2015г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ІІІ гр. с-в, № 112 от 13.01.2015г. по гр. д. № 13214/2014г., с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. иск за признаване за установено, че М. И. И. му дължи сумата 12 000 лв., представляваща наем за недвижим имот, подробно описан в решението, за периода от 10.01.2012г. до 10.01.2014г.

Ответницата М. И. И. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. П. Х. моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да отхвърли предявения от Е. Н. С. против М. И. иск за признаване за установено, че ответницата му дължи сумата 12 000 лв. - наем за недвижим имот за периода от 10.01.2012г. до 10.01.2014г. въззивният съд е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че е предал...