О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 42

Гр.С., 08.01.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.5961 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.365/3.07.15 по г. д.№.225/15 на Смолянски окръжен съд – в частта му, с която, след частична отмяна на решение №.32/20.02.15г. по г. д.№.284/14 на Девински районен съд, предявеният срещу касатора иск с правно основание чл. 200 КТ е уважен за сумата над 35 000лв. до 200 000лв.

Ответната страна Р. М. Ч. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за основателен и за разликата над 35000лв. до 200000лв., като след съответна отмяна на първоинстанционното решение я е присъдил. Посочил е, че при определяне на размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД е необходимо да се изследват конкретно настъпилите във всеки случай вреди. Приел е, че в разглежданата хипотеза в резултат на трудова злополука на ищеца са причинени изключително тежки увреждания - пълна слепота с лявото око, обезобразяване на лицето...