О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2217

гр.София, 08.05.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 1490/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. П. и М. Г. К.- П., чрез адв. С. С., срещу определение № 991/07.12.2023г., постановено по ч. гр. д.№ 760/23г. от състав на ОС Перник в частта, с която се потвърждава определението на РС Перник № 262249/07.07.2021г. по гр. д.№6247/2020г. за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея производството срещу Софийски районен съд и Софийски градски съд.

Жалбоподателите искат отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърдят, че въззивният съд неправилно интерпретира неназована практика на СЕС във връзка с отговорността на държавите членки за нарушение правото на съюза, за да достигне до извод, че исковите претенции срещу СРС и СГС са недопустими. Поставят се в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК три въпроса, последният от които, обобщен и уточнен от настоящата инстанция, е : „Как се определя надлежната процесуална легитимация на ответниците по иск по чл. 2в ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото на ЕС при правораздавателна дейност?

Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от касаторите срещу СРС, СГС и ВКС искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, допуснато при разглеждане на производството по гражданско дело, приключило с определение № 42/29.01.2020г. по гр. д.№ 4836/2019г., по описа на ВКС, ІVГО.

С определение на първоинстанционния съд от 07.07.2021г. така образуваното исково производство е прекратено като недопустимо.

За да потвърди определението от 07.07.2021г. в частта, с която исковата молба е върната в частта по исковете срещу СРС и СГС, въззивният съд е счел, че ВКС е последната възможна инстанция, която е могла да разреши спора, по който се твърди да е допуснато нарушение на правото на Съюза, а съобразно практиката на СЕС исковете за извъндоговорна отговорност на Държавата от правораздавателна дейност са допустими, когато са предявени срещу последната възможна инстанция по конкретния казус според националното право на държавата членка. С тези мотиви е приел, че предявеният иск е допустим само срещу ВКС.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Посоченият по – горе въпрос е обуславящ извода на въззивния съд за недопустимост на производството, а допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е налице, доколкото съществува практика по чл.274, ал.3 ГПК, известна на състава – определение № 1500/28.03.2024г. по ч. гр. д.№ 638/2024г. по описа на ВКС, ІІІ ГО. В същото приема следното:

Разпоредбата на чл.2в, ал.1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл.2в ЗОДОВ следва недвусмислено от разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.2 вр. с чл.7 от ЗОДОВ. Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация, извън принципите на ефективността и еквивалентността.

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 – Brasserie du pкcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1/ нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2/ достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3/ пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС ( вж. решението от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler) въвежда и още една предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Тази предпоставка е материалноправна. Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция е условие за уважаване на иска ( съобразно цитираното вече решение по дело С-224/01), а не процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство.

Като не е съобразил цитираните разрешения, въззивният съд, в пряко противоречие както с нормата на чл.7 вр. с чл. 2в, т.2 ЗОДОВ, така и с цитираната практика на СЕС, е приел за недопустим иска срещу СРС и СГС.

Изложеното обуславя допускане на определението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК и неговата отмяна.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 991/07.12.2023г., постановено по ч. гр. д.№ 760/23г. от състав на ОС Перник.

ОТМЕНЯ определение № 991/07.12.2023г., постановено по ч. гр. д.№ 760/23г. от състав на ОС Перник в частта, с която е потвърдено определение на РС Перник № 262249/07.07.2021г. по гр. д.№6247/2020г., както и последното в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените срещу СРС и СГС искове.

ВРЪЩА делото на РС Перник за следващи съдопроизводствени действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: