О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1202

София, 14.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №5118/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №848/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен в размер на 1000 лв. предявеният от Р. Ч. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 323 НК за периода 14.08.09 г. -28.03.13 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение по иск с цена над 5 000 лв. и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Намира, че по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, след задължителна преценка от съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г., т. 11. Обжалваното решение противоречи и на ТР №3/05 г.,т. 11 и ТР №1/01 г., т. 19, поради липса на мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди. Противоречиво от съдилищата се решава материалноправният въпрос за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, като на практика в сходни случаи се...