О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
гр. София, 08.05.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 04 април , две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: К. Г.
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1376/23 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. М. ЕГН: [ЕГН] и Г. М. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №544 от 26.04.2022 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №2793/22 г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение №207/18.07.2022 г. по гр. д. № 312/21 на ОС-Монтана, в частта, с което са били отхвърлени исковете на двамата касатори-ищци срещу СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“-гр. София, БУЛСТАТ[ЕИК]/съкр. НББАЗ/ до размера на сумите от по 10 000 лева за всеки от тях - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 25. 07. 2020 г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразности необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция под формата на адв. в.ие в размер на 2 880 лева с ДДС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:
Налице са елементите от фактическия състав на чл.511, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със чуждестранно застрахователно дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалите, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищците вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалите за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането. От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на приетите по делото медицински документи, което съдът е кредитирал като обективно дадено и неоспорено от страните, според същият се установява, че в резултат на произшествието ищецът М. М. е получил травма на главата с разкъсно-контузна рана и охлузване по гърба на носа в горната му част; разкъсно-контузна рана в лявата тилна област; травма в областта на тялото с охлузване в областта на десен хълбок отзад; травма в областта на десния горен крайник с охлузване по задната повърхност на дясна мишница над лакетната става, които травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като несъмнено пострадалият е търпял и болки и страдания с оздравителен период до 25 дни, а в последствие пострадалият е напълно възстановен. По отношение на Г. М. е прието, че е бил получил охлузна рана по задната повърхност на лява предмишница и контузия в областта на дясната колянна става с кръвонасядане и оток, които травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като несъмнено пострадалият е търпял и болки и страдания за период от около 25 - 30 дни и най-вероятно пострадалият трябва да се е възстановил напълно от получените травми /не е осъществен личен преглед по вина на пострадалия/. От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. Д., майка на Г. и съпруга на М., се установявало, че видяла двамата след инцидента, които били на земята, целите в кръв, съпругът й бил със спукана глава, ребра, а синът - с голяма контузия на ръката, ребрата и бил с шина на крака по време на инцидента. Съпругът й си загубил паметта и не знаел какво става с него, бил много зле, обезобразен, не могъл за ходи. М. се оплаквал много от главоболие, дори повръщал. Съдът, се е позовал на преценка на показанията, съгласно чл.172 от ГПК и не е кредитира същите, тъй като тези показания, според него, противоречали на приетата медицинска експертиза, изготвена и съобразена с всички събрани по делото медицински документи.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на конкретни обстоятелства: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т. н. В настоящия случай въззивният съд е счел на базата на продължителността на периода, през който са търпели болки и страдания, възрастта на пострадалите, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юли 2020 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, че сумите от по 4 000 лева за всеки от пострадалите, ще обезщети причинените им неимуществени вреди.
Исковите претенции за причинените имуществени вреди са счетениот въззивния съд също за неоснователни за неоснователни. Прието е, че по делото са ангажирани доказателства за извършени от двамата пострадали разходи в размер на 40 лева, представляващи платена такса за издадените им съдебни удостоверения, които разходи не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и не са били необходими за лечението им, поради което и не подлежат на обезщетяване. М. М. е направил разходи в размер на 15 лева, платени за извършено на 30.07.2020 г. рентгеново изследване на лява гръдна половина, като по делото не е установено, че този разход е в причинна връзка с получените вследствие на произшествието увреждания.
При така възприетия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е разгледал оплакването, повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените основания. Изложено е, че за да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Според съда, от приетите доказателства, включващи съставените актове за установяване на административно нарушение, приложените констативни протоколи със схеми към тях, подписани и от ищците по делото се установявало, че причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е поведението на водача на лекия автомобил, който се е движил в тъмата част на денонощието по неосветена улица и мокра пътна настилка със скорост несъобразена с конкретните условия на видимост, при което не е успял да спре пред внезапно навлезлите на платното за движение пешеходци в резултат на което ги е блъснал с предна дясна част на автомобила, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установено било, също така, че ищците в качеството си на пешеходци са навлезли внезапно на пътното платно пред автомобила, с което са нарушили забраната на чл.114, т.1 от ЗдвП. С това си поведение пострадалите сами са се поставили в риск и значително са допринесли за настъпване на вредоносните последици, което въззивният състав е приел, че е 50 % съпричиняване от страна на пострадалите, поради което и следва да се редуцира определеното обезщетение от 4 000 лева на 2 000 лева. Тази сума е била изплатена от кореспондента на немския застраховател, с оглед което и предявените искове са счетени за неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на двамата пострадали се сочат, като обуславящи изхода по спора, въпроси множество такива, които обобщено се свеждат до това как се доказва съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента и по специално: длъжен ли е съдът да обсъди и вземе в предвид и заключението на САТЕ относно механизма на ПТП при определяне на наличието и степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД или за това е достатъчно отразяването на обстоятелствата в актовете за установяване на административно нарушение.
По уточнения и обобщен въпрос е налице постановена задължителна съдебна практика – решение № 97 от 06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. При произнасяне по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд се е отклонил от формираната задължителна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на осн. чл.83 ал.2 ГПК с опр. №376/17.12.2021 г. по гр. д. № 312/21 на ОС-Монтана
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №544 от 26.04.2022 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №2793/22 г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение №207/18.07.2022 г. по гр. д. № 312/21 на ОС-Монтана, в частта, с което са били отхвърлени исковете на М. В. М. ЕГН: [ЕГН] и Г. М. М. ЕГН: [ЕГН] срещу СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“-гр. София, БУЛСТАТ[ЕИК]/съкр. НББАЗ/ до размера на сумите от по 10 000 лева за всеки от тях - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 25. 07. 2020 г.
Делото да се докладва по надлежния ред за насрочване в открито заседание .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.