Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и А. В. П. против решение № 1334 от 21.07.2011 г. по гр. д.№ 755 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е оставено в сила решение № 2098 от 11.05.2010 г. по гр. д.№ 1411 от 2008 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от М. Г. и А. П. срещу Областната администрация на С. област иск с правно основание чл. 72 от ЗС за заплащане на сумата 12 721, 20 лв., представляваща увеличената стойност на апартамент № 14, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес] вследствие извършени от ищците подобрения в него.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - противоречие на решението с практиката на други съдилища в страната /по-конкретно с решение № 61 от 04.07.2003 г. по гр. д.№ 3 от 2003 г. на Бургаския апелативен съд, ГК/ по въпроса: дължи ли Държавата обезщетение по чл. 72 от ЗС за направени подобрения в имот, който е бил даден като обезщетение за отчужден по реда на благоустройствените закони имот и който след реституцията по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС се връща на Държавата.

Ответникът по касационната жалба Областна администрация на С. област не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното:

За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 72 от ЗС за заплащане на увеличената вследствие на подобрения стойност на ап.№ 14, въззивният съд е приел, че ищците въобще нямат право да претендират за заплащане на такова обезщетение, тъй като в З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС не е предвидена правна възможност да се претендира за заплащане на увеличената стойност на даден в обезщетение имот, който след отмяната на отчуждаването се връща на Държавата.

В посоченото и представено към изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК решение № 61 от 04.07.2003 г. по гр. д.№ 3 от 2003 г. на Бургаския апелативен съд, както и в част от незадължителната практика на ВКС /например решение № 2527 от 20.01.2005 г. по гр. д.№ 2247 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 1415 от 13.02.2009 г. по гр. д.№ 6220 от 2007 г. на ВКС, Второ г. о. и др./ се приема обратното: че реституираните по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС собственици имат право да претендират за обезщетение по чл. 72 от ЗС за направените от тях подобрения в имот, даден им като обезщетение при отчуждаване, след връщането на този имот на Държавата в резултат на отмяната на отчуждаването.

Тоест, налице е противречиво разрешаване на този правен въпрос от съдилищата, което е основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1334 от 21.07.2011 г. по гр. д.№ 755 от 2010 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав.

ДАВА едноседмичен срок на касаторките да заплатят по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 254, 43 лв. /двеста петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/.

УКАЗВА на същите, че при невнасяне в срок на горепосочената държавна такса, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на дадения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.