О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10

София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІII г. о.в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Г.

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б. ч. гр. дело № 4870 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. Т. Б., особен представител на ответника Б. А. Й. – Б. срещу определение № 2061 от 30.07.2021 г. по в. гр. д. № 787/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без уважение молбата му с правно основание по чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 29.06.2021 г., в частта му за разноските.

Жалбоподателят моли да се отмени атакуваното определение, като незаконосъобразно и неправилно. Според него не е налице основание за осъждане на ответника по иска да заплаща възнаграждението на назначения му особен представител за осъществената от него правна помощ и защита пред въззивната инстанция. Отправено е искане, определеното възнаграждение на особен представител във въззивното производство да му бъде заплатено от съда, а не от ответника.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД не изразява становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, решаващият съдебен състав, като е взел предвид, че адвокат Д. Т. Б., назначен от първата инстанция за особен представител на ответника Б. А. Й. – Б., е осъществил процесуалното му представителство и пред въззивната инстанция, и с оглед изхода на делото е счел, че на същия се дължи възнаграждение и го е определил на сумата 650 лв. С оглед изхода на делото, съдът е преценил, че липсва основание възнаграждението за въззивната инстанция да бъде заплатено от ищеца и че следва да бъде възложено в тежест на страната, срещу която са уважени исковете, т. е. на ответника Б. А. Й. – Б.. Приел е, че само първоначално разноските за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК се понасят от ищеца, като с оглед от резултата по делото съдът ги възлага на загубилата страна по правилата на чл. 78 ГПК. Посочил е, че при въззивното обжалване възнаграждението е платимо от въззивника, а когато същият не е внесъл предварително разноските за назначения на насрещната страна особен представител, адвокатското възнаграждение се определя и присъжда от съда с акта, с който приключва делото, като се възлага на загубилата страна. Според въззивният съд не съществува правна възможност разноските да бъдат изплатени от ищеца или пък от съда, тъй като въпросът за възнаграждението на особения представител следва да се разреши съобразно принципа на чл. 78 ГПК, като то бъде възложено в тежест на осъдената страна.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.

Същото е в противоречие с указанията по т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които: Възнаграждението на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК; Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице; Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.

С оглед цитираната задължителна съдебна практика, изводът на въззивния съд, че възнаграждението на особения представител на ответника следва да бъде заплатено от ответника, а не от ищеца, е неправилен. Допуснато е смесване на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца. В случай, че делото е решено в полза на ищеца, същият разполага с възможността да иска присъждане на разноските за платеното възнаграждение на особения представител от другата страна. Тази възможност обаче е следваща самото плащане на възнаграждението, т. е. присъждането на разноски на ищеца предпоставя същият да е заплатил възнаграждението на особения представител.

И тъй като в случая при образуването на въззивното производство не е указано на ищеца да внесе дължимото на особения представител възнаграждение, този пропуск на съда следва да бъде отстранен, като ищецът бъде осъден директно да заплати на особения представител възнаграждението, определено му с обжалвания акт.

Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 2061 от 30.07.2021 г. по в. гр. д. № 787/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 29.06.2021 г., в частта му за разноските, с което заплащането на определеното за въззивното производство възнаграждение на адвокат Д. Т. Б. е възложено в тежест на ответника Б. А. Й. – Б., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., действащи в качеството си на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, да заплати на адвокат Д. Т. Б. възнаграждение като особен представител на ответника Б. А. Й. – Б. в размер на сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.