ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 10

София, 10.01.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Костадинка Недкова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2021 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищците „ЕСТ“ АД и В. С. срещу определение на състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същите касационна жалба срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ответниците „А. Х. АД и „С. Г. АД оспорват жалбата. Ответникът „Б. И. Г. АДСИЦ не изразява становище.

За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че с обжалваното въззивно решение са разгледани искове за заплащане на обезщетения за ползването без основание на недвижим имот, собственост на първия ищец, и за лихви за забава върху тези обезщетения, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени разделно срещу всеки от ответниците. Приел е също, че макар и исковете да са предявени на извъндоговорно основание, с оглед търговското качество на всички страни и търговското предназначение на ползвания имот (офис), спорът има търговски характер, поради което приложение намира установеният в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК праг за касационно обжалване от 20000 лв. Крайния си извод за недопустимост на жалбата е обосновал с факта, че всеки от предявените искове е за сума в размер по-малък от 20000 лв.

Определението е правилно.

Последователна е практиката на ВКС, включително цитираната в обжалваното определение, съгласно която споровете за обезщетение за ползване без основание на помещение, предназначено за търговски цели, независимо от извъндоговорния им характер, представляват търговски дела по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Последователна е и практиката, че понятието „търговско дело“ има по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка“, като включва и споровете, функционално обусловени от осъществяваната търговска дейност.

Изложените в частната жалба доводи са неоснователни.

Неправилно се поддържа, че ако настоящото дело е търговско, същото е следвало да бъде разгледано от първоинстанционния съд по реда на Глава 32 от ГПК, следователно от окръжен съд, поради което първоинстанционното и въззивните решения са недопустими като постановени съответно от районен и окръжен съд. С това се обосновава доводът, че вместо да остави жалбата без разглеждане съставът на ВКС е следвало да допусне касационно обжалване поради вероятната недопустимост на въззивното решение, след което да го обезсили заедно с първоинстанционното и да върне делото за повторно разглеждане от Софийски градски съд като първа инстанция. Така изложените доводи не отговарят на съдържащата се в чл. 104 ГПК уредба на родовата подсъдност, съответно на уредбата по Глава 32 ГПК относно реда за разглеждане на търговски спорове. Съгласно чл. 104, т. 4, пр. първо ГПК оценяемите искове с цена до 25000 лв. са подсъдни на районен съд, без значение дали е делото е гражданско или търговско. Специалните правила по Глава 32 ГПК се прилагат само по отношение на търговските дела, които съобразно правилата по чл. 104 ГПК са родово подсъдни на окръжен съд. Следователно обстоятелството, че процесният спор е бил разгледан от районен съд като първа инстанция по общия ред, не може да обоснове недопустимост на първоинстанционното и въззивното решения. Независимо от това, допустимостта, респективно недопустимостта, на въззивното решение е без значение за допустимостта на касационната жалба, която във всички случаи следва да отговаря на установените в чл. 280, ал. 3 ГПК изисквания за обжалваемост на решението, чиято вероятна недопустимост може да бъде предмет на преценка едва във фазата за селекция на касационните жалби в рамките на образувано по допустима жалба касационно производство. При наличие на някое от изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК предвид принципната си необжалваемост по касационен ред въззивното решение влиза в сила с постановяването си, без значение допустимостта му.

Неоснователен е и вторият довод за недоказаност процесният недвижим имот да е бил ползван в рамките на осъществяваната от ответниците търговска дейност и във връзка с извъндоговорното основание на предявените искове. Действителното ползване на имота във връзка или без връзка с търговската дейност на ответниците е без значение за определянето на делото като търговско, доколкото този въпрос е по съществото на спора, а търговският характер на делото в разглеждания случай произтича от търговското качество на всички страни (освен ищеца С., който обаче участва в процеса като процесуален субституент на другия ищец) и от предназначението на имота - за офис.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение № 60115/17.06.2021 г. по т. д. № 2241/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: