О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т. ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д. № 5142 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. Б. срещу определение № 2898 от 3.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2197 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260656 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 14724 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от него въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С. Б. А. и „Б. Х. ЕАД застъпват становището, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорват частната жалба и по същество.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частният жалбоподател е завел срещу „Б. Х. ЕАД по гр. д. № 23014 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 26 състав, отрицателен установителен иск, с който е поискал да бъде признато за установено, че дружеството не е собственик на имот с идентификатор 680134.1935.2061 по кадастралната карта. За да обоснове правния си интерес, в исковата молба той се е позовал на висяща процедура по възстановяване на собствеността върху имота, тъй като решение № 6778 от 3.12.2009 г. на ОСЗ „Овча купел“ все още не е влязло в сила и не му позволява да заведе положителен установителен иск за собственост. Искът е бил отхвърлен с влязло в сила решение № I-026-142 от 17.12.2012 г. по гр. д. № 23014 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 26 състав, тъй като съдът е приел за установено, че имотът е бил отчужден още през 1900 година, затова собствеността не може да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищеца, а ответното дружество я е придобило чрез извършена непарична вноска от „Ивира агро“ ЕООД, което е станало собственик чрез договор за замяна от 28.12.2006 г.
Настоящото дело е образувано по нова искова молба на Д. П. Б. срещу „Б. Х. ЕАД и срещу С. Б. А./частен правоприемник на Ѕ идеална част от имота по силата на замяна с ответното дружество от 2013 г./ за установяване правото на собственост и предаване владението на 3/8 идеални части от същия недвижим имот. Единственият добавен факт в новата искова молба е, че решение № 6778 от 3.12.2009 г. на ОСЗ „Овча купел“ вече е оставено в сила със съдебно решение № I-27-100 от 13.08.2014 г. на 27 състав на СРС по гр. д. № 10486/2011 г.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че в предмета на предявения от частния жалбоподател иск по чл. 108 от ЗС се включва установяване на принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Този имот е бил предмет и на влязлото в сила съдебно решение по отрицателния установителен иск и макар двата иска да имат различен предмет на доказване, то спорът относно това кой е собственик на имота вече е бил решен. Ето защо с определение № 260656 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 14724 по описа за 2018 г. Софийският градски съд е прекратил производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, възприемайки извода, че и при двата иска се разрешава въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имота и когато бъде отхвърлен отрицателен установителен иск, това означава, че собственик на имота е ответникът по този иск. Този съд е счел за неоснователно оплакването, че не е взето предвид въведеното ново обстоятелство, настъпило след влизане в сила на първото решение-приключила процедура по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Първоначалният иск не е бил отхвърлен заради това, че не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, а с оглед на това, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо посоченото обстоятелство не е ново като основание за придобиване на собствеността.
Във връзка с мотивите на обжалваното определение на Софийския апелативен съд касаторът е поставил следните въпроси, които според него са обуславящи за изхода на спора и въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване:
1. Представляват ли мотивите на влязло в сила съдебно решение източник на сила на пресъдено нещо?
2. При предявяване на иск между същите страни за разрешаване на спор относно съществуването на право или правоотношение, по повод на което има влязло в сила съдебно решение по друго дело между страните, как следва да се извърши преценката на сезирания с иска съд, касаеща допустимостта на процеса, респективно, следва ли съдът да съпостави диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело, респективно, съдържанието на исковите молби по двете дела и по този начин да прецени дали има съвпадение между предмета на делата, с оглед произтичащите от чл. 299 от ГПК и чл. 126 от ГПК забрани за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, с идентични страни и предмет или преценката може да бъде извършена само въз основа на мотивите на решението по предходния процес?
3. Дали силата на пресъдено нещо на отхвърления отрицателен установителен иск преклудира предявяването на ревандикационен иск от същите ищци?
4. Допустимо ли е произнасяне на съда по наличието на правен интерес преди отстраняване на нередовности на исковата молба?
Настоящата инстанция констатира, че в обжалваното определение въззивният съд не се е позовавал на сила на пресъдено нещо на мотивите на предходното съдебно решение. Следва да се съобрази също, че индивидуализирането на предмета на спора може да се извърши и посредством съдържанието на съдебното решение, когато петитумът не обхваща всички индивидуализиращи признаци на спорното право. Това обаче не означава, че се придава сила на пресъдено нещо на мотивите на решението относно доказателствените и правнорелевантните факти. Ето защо по първия въпрос няма произнасяне на въззивния съд, следователно този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Същият извод следва за втория и за четвъртия въпрос, поставени от касатора. Никъде в обжалваното определение въззивният съд не е констатирал нередовност на исковата молба и не е обсъждал правния интерес на ищеца. Няма данни съдът да е използвал само мотивите на предходното решение, за да достигне до своите правни изводи. Напротив, от съдържанието на определението личи, че са взети предвид твърденията на ищеца в предходната искова молба. Следователно разрешенията на втория и четвъртия въпрос също са без значение за изхода на спора.
Отговорът на третия въпрос обуславя изхода на спора относно наличието на сила на пресъдено нещо, формирана с предходното решение. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос обаче съответства на практиката на ВКС. Основанието на отрицателния установителен иск и на иска по чл. 108 от ЗС действително са различни/ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Посредством отрицателния установителен иск ищецът отрича наличието на всички основания за възникване правото на собственост на ответника. Обаче при отхвърляне на отрицателния установителен иск поради това, че се доказва правото на собственост на ответника, се формира сила на пресъдено нещо равнозначна на силата на пресъдено нещо при уважен положителен установителен иск, предявен от ответника. В този смисъл е цитираното от касатора решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на II ГО на ВКС. Такъв е и настоящият случай - отрицателният установителен иск на касатора е отхвърлен, тъй като е признато правото на собственост на ответното дружество. Следователно е формирана сила на пресъдено нещо относно собствеността върху имота, която не позволява повторно завеждане на дело от касатора, основано на същите фактически обстоятелства, които са били вече разгледани. Влизането в сила на решението за възстановяване на собствеността не е различно основание за придобиване правото на собственост, а е същото, което е било вече предмет на спора по предходното дело.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора частният жалбоподател дължи на ответниците по частната жалба по 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2898 от 3.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2197 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260656 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 14724 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. П. Б.-[ЕГН], да заплати на С. Б. А.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Д. П. Б.-[ЕГН], да заплати на „Б. Х. ЕАД-ЕИК:175377849, сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: