О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2

София, 05.01. 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Д. Д.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………................…., като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 444 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 260685 от 25.ІХ.2020 г. на П. Г. Н. от [населено място], [община], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 199 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 13.VІІ.2020 г., постановено по т. д. № 194/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1/03.01.2020 г. на ОС-Пазарджик, ТК, по т. д. № 16/2019 г.: за отхвърлянето на нейния пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен срещу ответната застрахователна компания „Л. И. АД-София, чийто предмет е било осъждането на това дружество да й заплати обезщетение за неимуществените й вреди, понесени от смъртта на нейния син П. Ат. П. - като резултат от процесното ПТП, настъпило на 30.VІІ.2016 г., и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от смъртта на низходящия /13.VІІІ.2016 г./ и до окончателното й заплащане.

Единственото оплакване на касаторката П. Г. Н. е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 12 ГПК; чл. 235, алинеи 2 и 4 ГПК/, поради което тя претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият й иск срещу ответната застрахователна компания „Л. И. АД за обезщетяване на понесени неимуществени вреди от смъртта на сина й П. А. П. в резултат от процесното ПТП, настъпило на 30.VІІ.2016 г., да бъдел уважен в предявения по делото негов размер от 120 000 лв. и ведно със законната лихва върху тази главница на обезщетението, считано от смъртта на низходящия /13.VІІІ.2016 г./ и до окончателното й изплащане.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й Н. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК две решения на състави от първото отделение на неговата търговска колегия, а именно Р. № 69/23.VІІ.2014 г. по т. д. № 1874/2013 г. и Р. № 18/9.ІІІ.2018 г. по т. д. № 1512/2017 г., по следния процесуалноправен въпрос:

„Следва ли въззивният съд, спазвайки задълженията си по чл. 12 ГПК и по чл. 235, алинеи 2 и 4 ГПК за преценка и съпоставка на всички доказателства по делото, да мотивира писмено вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства, както и кои от доказателствата счита негодни, неотносими или недостатъчни за установяване на релевантните факти?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания „Л. И. АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.

Конституираният в процеса като трето лице-помагач на страната на застрахователя А. В. Г. /пряк делинквент/ не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакването в касационната жалба на Н. за допуснати от състава на въззивния съд процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение за отхвърляне на нейния пряк осъдителен иск срещу застрахователя „Л. И. АД.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на П. Г. Н. от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърлянето изцяло на предявения от настоящата касаторка пряк иск срещу ответната ЗК „Л. И. АД, въззивната инстанция коректно е посочила, че фактът на наличие на определени родствени връзки не е достатъчен, за да се присъди претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на низходящия родственик, тъй като е необходимо между лицата /приживе на загиналия в резултат от процесното ПТП/ да са съществували „дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, а в случая такива не се установяват“. С оглед това решаващият правен извод на Пловдивския апелативен съд е, че обезщетение следва де се присъди само тогава, когато от събраните по делото доказателства може да се направи несъмнено заключение, че претендиращият е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с почиталия, а оттам – и за настъпили в резултат от смъртта му на „сериозни като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, каквито обстоятелства по делото не се доказват“.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият правен въпрос, формулиран в изложението на касаторката Н. по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, се явява такъв, отнасящ се преимуществено до правилността на атакуваното въззивно решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането дали е налице релевираната допълнителна предпоставка за това - в случая тази по т. 1 на същия законов текст.

В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката Н. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 13.VІІ.2020 г., постановено по т. дело № 194/2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 444 по описа за 2021 г.