ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60867

гр. София, 31.12.2021 г.

В. К. С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Л. А гр. дело № 2053/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.К. М. от САК срещу решение № 261561/3.12.2020 г, постановено по гр. дело № 8588/2019 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 517400 от 26.10.2018 г по гр. дело № 63640/2016 г на СРС, 142 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. В. Д. срещу В. М. Х..

В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон.

Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Ответницата по касационната жалба В. М. Х. не взема становище по същата.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл. 233 ал. 1 ЗЗД за опразване на недвижим имот, апартамент, който ответницата е ползвала по силата на сключен договор за наем от 25.2.16 г.Искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като е прието, че към датата на устните състезания по делото имотът е бил предаден на наемодателя.Това е станало още на 24.11.16 г, след завеждане на делото на 9.11.2016 г /, видно от представения по делото протокол за предаване на вещта/, но преди връчване на препис от исковата молба на 30.1.2017 г.Следователно не е налице фактическия състав на чл. 233 ал. 1 ЗЗД.С решението е прието също, че ответницата с поведението си не е станала повод за завеждане на...