Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от О. Ч, представляванa от кмета Б. Х., подадена чрез адв. И. Н., срещу въззивно решение № 50 от 08.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 18/2021 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 10044 от 29.10.2020 г. по гр. д. № 51/2020 г. на Районен съд - Чепеларе, с което е отхвърлен предявения О. Ч осъдителен иск срещу С. В. Ч. за сумата от 20 000 лева, частичен иск5 923, 40 лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, която сума представлява 221 479, 77 лева заплатена мораторна лихва за забава по сключен договор между О. Ч и „Г. К“ ООД от 18.09.2015 г. по силата на решение № 481 от 09.12.2019 г. по т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд - Смолян и 104 443, 63 лева – заплатени разноски по същото дело, включващи адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, произтичащи от неправомерното виновно бездействие, в качеството й на кмет на Общината през периода 06.11.2015 г. – ноември 2019 г., изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията на Общината по Договор № 11-О от 18.09.2015 г., сключен между О. Ч и „Г. К“ ООД, ведно и със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.04.2020 г. до изплащане на вземането.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата С. В. Ч. не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения О. Ч осъдителен иск срещу С. В. Ч. за сумата от 20 000 лева, частичен иск5 923, 40 лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, която сума представлява 221 479, 77 лева заплатена мораторна лихва за забава по сключен договор между О. Ч и „Г. К“ ООД от 18.09.2015 г. по силата на решение № 481 от 09.12.2019 г. по т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд - Смолян и 104 443, 63 лева – заплатени разноски по същото дело, включващи адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, произтичащи от неправомерното виновно бездействие, в качеството й на кмет на Общината през периода 06.11.2015 г. – ноември 2019 г., изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията на Общината по Договор № 11-О от 18.09.2015 г., сключен между О. Ч и „Г. К“ ООД, ведно и със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.04.2020 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответницата С. В. Ч. в качеството си на кмет на О. Ч за периода от 06.11.2015 г. до м. ноември 2019 г. не е изпълнявала задълженията на Общината по договор от 18.09.2015 г. с „Г. К“ ООД с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, зимно поддържане и снегопочистване на територията на гр.Чепеларе, да заплаща на изпълнителя дължимото уговорено възнаграждение. Поддържа, че това е довело до предявяване на иск, по който с решение № 481/09.12.2019 г. по т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, О. Ч е осъдена да заплати на „Г. К“ ООД сумата от 1 512 881, 78 лева – стойността на извършени, но незаплатени услуги, ведно със сумата от 221 479, 77 лева мораторни лихви, както и сумата от 104 443, 63 лева разноски. Твърди се, че неизпълнението на задължението от страна на Общината, е станало по вина на ответницата, поради нейното виновно бездействие, тъй като не е изпълнявала задължението да заплаща на фирмата за чистота уговореното възнаграждение, макар и да е разполагала с приходи от такси ТБО, които са целеви средства. Ищецът основава иска си на доклад от 25.06.2019 г. на АДФИ, в който се сочи, че към 31.12.2017 г. ответницата неоснователно е променила предназначението на средства в размер от 286 450 лева – от средства, предназначени за финансиране на местни дейности по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМДТ, в средства за финансиране на местни дейности, които не попадат в обхвата на горепосочените. Докладът установява, че отчетените

разходи за предоставяне на услугите, финансирани с ТБО е 1 617 844 лева,

което е с 790 358 лева повече от постъпилите приходи от тази такси през 2017

г.; констатирано е, че сумата 1 100 000 лева представлява отпуснат кредит, с

който е погасено задължение по споразумение между „Общинска банка“ АД

и О. Ч от 26.09.2014 г. По отношение сумата от 286 450 лева –

постъпления от ТБО, изразходвани не по предназначение, се сочи, че от тази

сума 204 000 лева са изплатени за погасяване на главница по поет общински

дължи с договор за кредит от 29.06.2017 г. за периода от 01.07.2017 г. до

31.12.2017 г.; сумата 28 181 лева са изплатени за погасяване на лихви по

споразумението от 2014 г. с Общинска банка“ АД за периода от 01.01.2017 г.

до 30.06.2017 г.; сумата от 12 426 лева са изплатени за погасяване на лихви по

договора за кредит с „Общинска банка“ АД и 41 843 лева са разходи за глоби,

неустойки, наказателни лихви и съдебни обезщетения по бюджета на съда. По делото е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от 06.11.2015 г. до 06.11.2019 г. постъпленията от такси битови отпадъци в О. Ч са в размер на 3 473 334, 76 лева.

Въззивният съд е приел, че липсва противоправно поведение и вина за причиняване вреди на О. Ч от страна на ответницата. Изложил е, че ищецът не е установил какви са били общите разходи на О. Ч по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за процесния период от време. В доклада на АДФИ са описани редица плащания, направени целево от приходите от ТБО, но не само дейността, извършвана от „Г. К“ ООД, е дейност по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, която следва да се заплаща от приходите от ТБО. Поради това надвишаване на приходите от ТБО от задълженията към „Г. К“ ООД само по себе си не основава извод, че разликата е използвана не по предназначение. Посочил е, че в подкрепа на тезата си, че ответницата е използвала нецелево средствата от ТБО, вместо да заплаща задълженията към сметопочистващата фирма, ищецът се позовава единствено на констатираното в доклада на АДФИ относно разходването на сумата от 286 450 лева. От тази сума 204 000 лева са изплатени за погасяване главница на дълг по договор за кредит от 29.06.2017 г. Същественото е, че от този кредит в размер на 1 660 000 лева сумата от 1 100 000 лева са предназначени за погасяване на задължението на О. Ч по сключено споразумение с „Общинска банка“ АД от 26.09.2014 г. Според това споразумение към 15.09.2014 г. задълженията на общината към сметопочистващата фирма са в размер на 1 176 788, 31 лева и с оглед цедиране на това вземане от „Клинър“ ООД на „Общинска банка“ АД, Общината са задължава спрямо банката да погаси сумата от 1 176 788, 31 лева в посочен срок, удължен с два анекса до 26.09.2017 г. Тоест, със сумата от 204 000 лева са разплатени стари задължения за сметосъбиране и сметоизвозване –дейности по чл. 66 от ЗМДТ, както и сумите от 28 181 лева и 12 426 лева, които две суми са за погасяване на лихви, формирани от тези задължения за предходни периоди от време. Поради това не е налице нецелево изразходване на средства по ТБО. И трите суми са заплатени по споразумение, сключено в период преди ответницата да е заемала длъжността кмет на О. Ч. По делото е установена задлъжнялостта на [община] за дейността по сметосъбиране и сметоизвозване в период преди ответницата да е заемала длъжността кмет на Общината, като ищецът не е установил какви виновни действия или бездействия на ответницата, са довели до дълг в размер на 1 512 881, 78 лева, поради който съдебно установен дълг О. Ч е заплатила мораторна лихва в размер на 221 869, 05 лева и деловодни разноски в размер на 104 443, 63 лева.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „За характера и материалната доказателствена сила на Доклад на АДФИ, съставен по реда на чл. 17 от ЗДФИ?“; 2. „Съставлява ли противоправно поведение неизпълнението на бюджета на Общината от първостепенен разпоредител с бюджет, какъвто е Кмета, съгл. чл. 11, ал. 3 от ЗПФ? Неизпълнение на бюджета на Общината ли е покриване на бюджетни разходи – различни от тези, съгласно определените по пера в бюджета?“; 3. „Допустимо ли е разходването на събрани средства – такива събрани от Общината за покриване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, да се разходват за други нужди на общината?“; 4. „Може ли да се постави знак за равенство между погашения на задължения по Договор за банков кредит и погашението на задълженията, причина за които е получаването на банковия кредит, от гледна точка на разходването на целеви средства?“; 5. „За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност: следва ли по делото да бъдат обсъдени всички доказателства, при това същите да бъдат оценени в тяхната съвкупност?“; 6. „Изпълнил ли е въззивният съд задълженията си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права, както и спазил ли е въззивният съд служебното си задължение в случай, че установи непълен или неправилен доклад по делото, приет в противоречие с императивни правни норми или задължителна съдебна практика, да отстрани констатираното нарушение, като измени и допълни доклада по делото?“ и 7. „Длъжен ли е съда да посочи в доклада по делото правно-релевантните факти които следва да се установят в производството и представлява ли процесуално нарушение произнасянето му по факти, които не са посочени от страните, без да им е указано значението им за претендираното право?“. Сочи, че поставените под номер пет, шест и седем въпроси са разрешени в противоречие с практиката, съответно: петият с решение № 97/15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 139/17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 35/23.05.2019 г. по гр. д. № 1499/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о., определение 85/06.02.2009 г. по гр. д. № 4684/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 748/18.07.1956 г. по гр. д. № 4123/1956 г. на ВС, ІІ г. о. и др., шестият и седмият с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, а всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. По първия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. За да отхвърли иска на Общината въззивният съд се е аргументирал, че при доказателствена тежест на ищеца, същият не е установил какви виновни действия или бездействия на ответницата, са довели до дълг в размер на 1 512 881, 78 лева, поради който съдебно установен дълг О. Ч е заплатила мораторна лихва в размер на 221 869, 05 лева и деловодни разноски в размер на 104 443, 63 лева. По делото е установена задлъжнялостта на [община] за дейността по сметосъбиране и сметоизвозване в период преди ответницата да е заемала длъжността кмет на Общината. Ищецът не е ангажирал доказателства какви са били общите разходи на О. Ч по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за процесния период от време. В доклада на АДФИ са описани редица плащания, направени целево от приходите от ТБО, но не само дейността, извършвана от „Г. К“ ООД, е дейност по чл. 66 ал. 1 ЗМДТ, която следва да се заплаща от приходите от ТБО. Поради това надвишаване на приходите от ТБО от задълженията към „Г. К“ ООД само по себе си не основава извод, че разликата е използвана не по предназначение. Поставените под номер две, три и четири въпроси също не могат да послужат за достъп до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. В случая въпросите не са били разглеждани от въззивния съд. От съдържанието на решението не може да се направи извод, че ответницата не е изпълнявала бюджета на Общината и е нареждала извършването на различни от определените по пера в бюджета на Общината разходи. Четвъртия въпрос, с който се пита може ли да се постави знак за равенство между погашения на задължения по договор за банков кредит и погашението на задълженията, причина за които е получаването на банковия кредит, от гледна точка на разходването на целеви средства се явява изцяло общо хипотетично и теоретично заден. Оплакването на касатора, че задълженията на Общината към сметосъбиращата фирма по предходен договор са били предоговорени и са се трансформирали са заявени за пръв път с касационната жалба и не кореспондират с данните по делото. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване по въпросите, не следва да се обсъжда и наличието на поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставените пети, шести и седми въпроси са обусловили правните изводи на въззивния съд, но по тях не се осъществяват поддържаните допълнителни предпоставки. Касаторът свързва въпросите с оплакване, че съдът не е обсъдил възраженията му за пропуск в доклада по чл. 146 ГПК и за неправилност на изводите му от фактическа и правна страна. Въззивният съд е действал в съответствие с процесуалните си правомощия и в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената от касатора, като е преценил релевантните за спора факти и доказателства, съобразил е доводите и възраженията на страните по основателността на иска и въз основа на тях е постановил решението си. Видно от съдържанието на решението подробно е обсъдил релевираното във въззивната жалба оплакване за непълнота в доклада на първоинстанционния съд и обосновано е приел, че не е налице непълнота, която е довела до отхвърляне на иска. Посочил е, че съдът е задължен да даде указания на ищеца ако исковата молба е неясна или непълна, но не може вместо него да въвежда други факти и обстоятелства. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда не обосноват достъп до касационно обжалване. Във връзка с поддържаното допълнително основание следва да се посочи, че бланкетното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че е налице претендираното специално основание, а изложението на касатора следва да съдържа и мотивировка защо повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 50 от 08.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 18/2021 г. по описа на Окръжен съд - Смолян.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: