5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4476
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 603 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. С., гражданин на Р.Ф., чрез адв. Г. Д., срещу въззивно решение № 1173/09.11.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1272/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С обжалвания акт е потвърдено решение № 86/28.04.2023 г. по гр. д. № 259/2022 г. на Районен съд – Несебър, с което на основание чл. 362, ал. 1, изр. 2 ГПК е обезсилено решение 246/26.07.2022 г., постановено по същото дело, с което е обявен за окончателен сключения на между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2021 г., поради неизпълнение на условието за заплащане на остатъка от продажната цена в двуседмичен срок.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е въззивният съд изрично в мотивите на постановеното решение, да обсъди и отговори на всички искания и възражения на страните, да обсъди и даде преценка на всички доказателствата и да посочи на кои от тях основава своите фактически констатации и направените от него правни изводи, въз основа на които определя постановеното по съществото на спора; 2) налице ли е правна възможност за откриване на банкова сметка на трето лице – ЮЛ, без актуално удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват титуляря (в частния случай има и смяна на собствениците на капитала и новите собственици са руски граждани) и техни лични данни по официален документ за самоличност, без личното участие на управителя или на упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно лице, и без данни от документите им за самоличност; невъзможността по тази причина да се изпълни хипотезата за освобождаване от задължението на основание чл. 97, ал.1 ЗЗД в срока на падежа, равнозначно ли е на липса на опити да се плати в срок; 3) посещение на длъжника на актуалния адрес, публикуван в ТР за седалище и адрес на управление на ЮЛ – кредитор, за получаване на съдействие или плащане на място и ненамирането там на офис, канцелария или служител на ЮЛ, основание ли е да се допусне за осъществена презумпцията по чл. 95 ЗЗД - забава на кредитора; 4) съществува ли законово задължение за длъжника, с оглед на добросъвестно изпълнение на свое задължение в срок, да търси за изпълнение кредитор - ЮЛ на адрес в частен имот, собственост на управител, съдружник или служител на ЮЛ, при условие че ЮЛ е напуснало адреса си на управление и регистрация, без да обяви нов в ТР; 5) може ли да се определи като недобросъвестна страна тази, изпаднала в забава при изпълнение на влязло в сила решение по чл. 362, ал. 1 ГПК, поради обстоятелството, че като страна - купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не се е снабдила предварително с информация за банковата сметка на страната-продавач; 6) следва ли да се приеме, че задължението е погасено, ако плащането е извършено, след падежа, по банкова сметка на кредитор-търговско дружество и след узнаването на това, търговеца не е върнал плащането.
Ответникът по жалбата „ДЮФ“ ООД, чрез адв. Т. Н. и адв.Н. К., е подал писмен отговор, в който поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че с неприсъствено решение № 246/26.07.2022 г. по гр. д. № 259/2022 г. на Районен съд – Несебър е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (офис на приземен етаж с идентификатор .......), сключен между „ДЮФ“ ООД (като продавач) и А. С. (като купувач), при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът ще заплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на сумата 5 000 лв. Безспорно е, че в този срок (26.07.2022 г. - 09.08.2022 г.) остатъкът от цената не е заплатен. След подадена от ответника – продавач молба за отмяна на постановеното неприсъствено решение, купувачът е поискал съда да задължи „ДЮФ“ ООД да посочи банкова сметка, по която да се преведе сумата от 5 000 лв., но това е станало два месеца след изтичане на срока по чл. 362, ал. 1 ГПК. С молба от 31.01.2023 г. дружеството е поискало обезсилване на влязлото в сила (и неотменено) неприсъствено решение на основание чл. 362, ал. 2 ГПК - поради неизпълнение от купувача на задължението му за заплащане на цялата продажна цена. С обжалваното решение тази молба е уважена и решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обезсилено. Обсъждайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът е приел за неоснователно възражението на ищеца, че остатъкът от цената не е заплатен в двуседмичния срок, поради забава на ответника – кредитор, който не е посочил банкова сметка. Посочено е, че от момента на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т. е. - от 26.07.2022 г. до изтичане на законовия двуседмичен срок за плащане - на 09.08.2022 г., купувачът не е предприел никакви действия да изпълни задължението си и е изпаднал в забава. Тази забава не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, пораждащи обективна невъзможност за изпълнение в срок, нито фактите по делото и ангажираните доказателства налагат извод за осъществяване на такива обстоятелства. Исканията за посочване на банкова сметка от ответника-продавач са направени след изтичането на преклузивния срок по чл. 362, ал. 1 ГПК и след като дружеството е подало молбите за отмяна на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и настоящата за обезсилването му по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК. Освен това съдът е посочил, че от събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че при добросъвестно положена грижа от страна на купувача, респ. и на пълномощника му Д.В., не са съществували пречки плащането да бъде извършено в законовия срок, както и по банковата сметка на продавача, за която са могли включително да изискат и съдебно удостоверение.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата.
По процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, включително и чрез извършеното препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Следващите три поставени въпроса освен, че са фактически, а не правни, предпоставят в себе си условия и факти, каквито въззивният съд не е приемал да са се осъществили, поради което са без значение за селективната фаза на касационното производство.
Ирелевантен е и петият формулиран въпрос, защото той по никакъв начин не е свързан с решаващите мотиви на съда, поставен е хипотетично и не е обуславящ за крайния изход от спора. При установеното, че купувачът не е предприел никакви действия в двуседмичния срок за изпълнение на паричното си задължение, като плащане в този срок не е извършено, без значение е кога след това и по какъв начин (след като вече е изпаднал в забава и след подадената молба по чл. 362, ал. 2 ГПК) той би могъл да се снабди с данни за банкова сметка на продавача.
Последният въпрос също няма претендираното от касатора значение, защото в хода на въззивното производство не са навеждани доводи във връзка с извършено със забава плащане на остатъка от продажната цена.
Следва да се посочи, че практиката на ВКС е константна, че в производството по обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, съдът преценява само дали в законоустановения срок е направено от него плащане на определената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на извинителни причини, които не могат да му се вменят във вина, т. е. дали е била налице обективна невъзможност за точно изпълнение. С изтичането на срока длъжникът изпада в забава, като кредиторът може да търси, но не е задължен да приеме плащане, както и може да развали договора поради неизпълнение като поиска обезсилване на решението. Предвид това, при преценка основателността на предявеното искане по чл. 362, ал. 2 от ГПК, съдът следва да съобрази не само дали законноустановеният срок е изтекъл безрезултатно, но и както се посочи по-горе - дали неизпълнението на длъжника се дължи на причина, която може да му се вмени във вина (вж. - решение № 82/ 21.03.2012 г. по гр. д. № 844/2011 г., III г. о., решение № 194/25.02.2009 г. по гр. д. № 6193/2007 г., I г. о., решение № 179/16.10.2019 г. по гр. д. № 1675/2018 г., IV г. о. и др.). В случая, въззивното решение е изцяло съобразено с тези правни разрешения. Нормите на чл. 362, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 ГПК (относими към конкретния правен спор) са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а обжалваното решение е в съответствие с формираната по прилагането им трайна съдебна практика.
Ответното дружество по жалбата е направило искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 2 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1173 от 09.11.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1272/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. А. С., гражданин на Р.Ф., [дата на раждане] , да заплати на „ДЮФ“ ООД - [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за тази инстанция в размер на сумата 2 700 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.