О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4463

гр. София, 08.10.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 3517 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. И. Г. и М. А. Г. чрез адв. К. срещу определение № 8911 от 10.06.2024г. постановено по ч. гр. д.№3908/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 151943 от 01.12.2023г. по гр. д. № 35855/2022г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване производството по иска по чл. 109 ЗС на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Изтъква се, че определението противоречи на задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК, както и на последващата константна практика на този съд по релевантния за настоящето производство въпрос: дали съсобствениците на поземления имот са задължителни другари по предявен иск по чл. 109 ЗС за премахване на ограда в недвижим имот. (Въпросът не е изрично формулиран в жалбата, но именно този въпрос е обусловил връщането на исковата молба и всички изложени от жалбоподателите съображения са свързани с него). На следващо място се поддържа, че определението е в противоречие с разпоредбите на чл. 236, ал.2, вр. чл. 235,ал.2, вр. чл. 273 и чл. 275 ГПК, тъй като не са изложени мотиви по съдържащите се в жалбата доводи, както и че противоречи на практиката на Върховния касационен съд, която изисква решението да е мотивирано и да съдържа отговор на наведените от страните възражения, както и преценка на доказателствата.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба „Сейлс сървисис“ ООД, ЕИК 130549618 счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.

Останалите ответници не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Пред районния съд е предявен иск по чл. 109 ЗС, с който се иска ответниците да премахнат оградата между поземлените имоти на страните. Ищците П. И. Г. и М. А. Г. твърдят, че са собственици на УПИ *-* от кв. 100 по плана за [населено място], м. „В. ВЕЦ С.“ и на ПИ * в същия квартал. Като ответници по иска са посочени: С. С. ООД, Ф. И. И., И. Г. З. и А. С. Г., Р. К. Д. и А. К. Г.. Оградата, чието премахване се иска, е между имота на ищците и съседните два имота: УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 95. С влязло в сила разпореждане от 10.05.2023г. е върната исковата молба по отношение на последните двама ответници поради невнасяне на разноски за назначаване на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК. Първоинстанционният съд е дал указания на ищците да отстранят нередовности на исковата молба като посочат всички съсобственици на УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 95 при надлежното им индивидуализиране, като предявят иска си по чл. 109 ЗС за премахване на оградата срещу всеки един от тях. За да мотивира това указание съдът е приел, че собствениците на имотите са необходими задължителни другари в производството по предявените искове, доколкото премахването на изградената ограда ще засегне правната сфера на всеки един от тях. Ищците са изразили несъгласие с тези указания и с това виждане на съда за другарството на ответниците. Поради неизпълнение указанията с разпореждане от 01.12.2023г. първоинстанционният съд е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното въз основа на нея производство.

Въззивният съд е потвърдил този преграждащ акт. Приел е, че негаторният иск има за предмет установяване на противоправни действия на ответната страна, изразяващи се в поставяне на ограда между имотите и отправеното искане е за премахването й. Този резултат несъмнено ще засегне правната сфера на всички лица, които притежават вещни права върху имота, в който е изградена. Затова претенцията за премахване на оградата поради възпрепятстване правото на ползване на съседния имот следва да бъде насочена към всички съсобственици на имота, които са и собственици на оградата върху него съгласно чл. 92 ЗС. В този смисъл е практиката по решение № 14 от 22.02.2016 г. по гр. д.№ 4205/2015 г. на ВКС, II г. о. Поради това съдът е приел, че след като ответниците са само част от съсобствениците на имотите, то претенцията за премахването на оградата, е насочена срещу ненадлежен ответник. От страна на ищците не са изпълнени дадените указания за посочване на всички съсобственици и поради това исковата молба правилно е била върната от районния съд.

При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о., намира, че такива са налице.

Въпросът дали всички съсобственици на поземления имот са задължителни другари по предявен срещу тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на ограда, е предопределил решаващите изводи на съда. Следва да се прецени дали същият е решен в отклонение от посочената от касаторите практика по Решение № 60111 от 11.10.2021г. по гр. д. № 923/2021г. на І г. о. и решение № 60098 от 14.01.2022г. по гр. д. № 812/2021г. на ІІ г. о. и Решение № 50124 от 08.12.2023г. по гр. д. № 112/2022г. на ІІ г. о. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Приема се в горепосочената практика (подробно мотивирано във второто решение), че в производството по иск по чл. 109 ЗС съсобствениците на имота, съставляващ източник на създаващото пречки състояние, са факултативни необходими другари. Съображенията са, че уважаването на негаторен иск за премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята, засяга правната сфера на всички лица, притежаващи право на собственост върху съответния имот. Съсобствениците на терена, които не са създали противоправното състояние в имота, имат самостоятелна процесуална легитимация да участват в производството като ответници, тъй като липсата на активно поведение за отстраняване на противоправното състояние в имота означава поддържане на нарушението. Съсобствениците са другари в процеса и решението следва да бъде еднакво по отношение на тях, което означава, че са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, но не задължителни, а факултативни. Със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск и то е приложимо в изрично предвидените от закона случаи. По отношение на иска по чл. 109 ЗС липсва норма, която да изисква задължителното участие на всички съсобственици (както на страната на ищеца, така и на страната на ответника) в производството по тези претенции. По тази причина другарството е факултативно и искът по чл. 109 ЗС може да бъде предявен не срещу всички, а само срещу част от съсобствениците, поддържащи нарушението, независимо че уважаването му засяга правната сфера и на неучастващите в процеса съсобственици. Те могат, ако преценят, че изходът от спора е неблагоприятен за тях, да потърсят защита чрез отмяна на основание чл. 304 ГПК. Тази практика следва да бъде приложена при решаване на сега повдигнатия процесуален спор.

Соченото от жалбоподателите Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК се отнася за другарството между съпрузи по искове за собственост на имоти съпружеска имуществена общност. В него се съдържат разяснения относно видовете другарство и именно те са послужили за мотивиране и на разрешението в цитираното по-горе решение. Що се отнася до решението, на което се е позовал въззивния съд - Решение № 14 от 22.02.2016г. по гр. д. № 4205/2015г. на ІІ г. о., то касае другарството между съпрузи и е постановено преди тълкувателното решение, така че застъпената в него теза за задължително другарство е отречена с тълкувателния акт.

Обжалваното определение на Софийски градски съд не е съобразено с практиката по решение № 60098 от 14.01.2022г. по гр. д. № 812/2021г. на ІІ г. о. и Решение № 50124 от 08.12.2023г. по гр. д. № 112/2022г. на ІІ г. о. Възприетото становище, че всички съсобственици на имота са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по иск по чл. 109 ЗС за премахване на ограда между техния и съседния имот, тъй като другарството им е необходимо задължително, е неправилно поради противоречие със закона. Затова определението следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и преграждащото първоинстанционно разпореждане, а делото следва да се върне за продължаване на процесуалните действия.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8911 от 10.06.2024г. постановено по ч. гр. д.№3908/2024г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба на П. И. Г. и М. А. Г..

ОТМЕНЯ горепосоченото определение и потвърденото с него разпореждане № 151943 от 01.12.2023г. по гр. д. № 35855/2022г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване производството по иска по чл. 109 ЗС.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: