ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116

С., 14, 05, 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

т. дело № 770 /2011 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Е.-С. против решение от 4.02.2011 г. по в. гр. д. № 11121/2010 г. на СГС в частите, с които: 1. По същество касаторът е осъден да заплати на С. АД-С. сумата 10 000 лв. по частичен иск на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 350 ТЗ., 2.Потвърждава решение № 88/2.06.2010 г. по гр. д. № 14881/89 г. на СРС в частта, с която касаторът е осъден за сумата 1 000 лв. по частичен иск за неустойка., 3. Осъжда касатора за разноски.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съгласно п. 25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред.

Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела.

Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок.

По изложените съображения, касационната жалба е недопустима...