О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 344

С., 27, 04, 2012 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева т. дело №560/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. [фирма] – [населено място] и касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №233 от 30.11.2010г. по т. д.63/10 на Великотърновски апелативен съд.

Върховния касационен съд, състав на І т. о., след като обсъди данните по делото намира следното:

По касационната жалба на П. [фирма] – [населено място]:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поставил въпроса- „Загубил ли е ищеца правото си на иск досежно част от процесния период /м. 12.1999г. до 08.08.2010г./ на основание пар. 6а ПЗР ЗПППДОП отм. ”. Посочил е, че въззивния съд основал своето решение на решение №8/2010г. по т. д. 509/09г. на ВКС, което от своя страна „било сочило” други решения „ групирани в подкрепа на две противоположни тези”. И тъй като нямало прието тълкувателно решение, то тълкуването на нормата на пар. 6а ПЗРЗППДОП отм. можела да бъде обсъждана и разглеждана във връзка и с защитната теза на страната, която е изложена подробно, като са направени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Обсъдени са също така и доводи за неправилност и на решението на ВКС,с което въззивното решение е било съобразено, както и е обсъдено решение № 5/02 на КС на...