Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. П.,Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., чрез адв. А. Г. срещу решение №1574/15.12.2009 по гр. д. № 1903/2009 год. на С. апелативен съд, с което след като е отменено решението на С. градски съд от 08.04.2009 год. по гр. д. № 4637/2007 год. е постановено ново решение, с което предявеният от касаторите против Н. К. П. от[населено място] иск с пр. осн. чл. 254 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК отм. е отхвърлен като неоснователен.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване.

Ответникът по касация Н. К. П. от[населено място] оспорва основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.

На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.

На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове, ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/

В случая тези изисквания на закона са изпълнени:

В представеното с касационната жалба изложение са повдигнати следните въпроси от процесуалноправен характер:

1.относно доказателствената тежест за установяване факта на сключване на договора за заем, предвид обстоятелството, че този вид договори са реални по своя характер, както и вида на провежданото доказване на този факт;

2.относно процесуалната сила и доказателствената стойност на направено извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и доказателствената стойност на дадения от тази страна отговор по чл. 114 ГПК, който включва изгодни за страната факти и

3.относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК отм..

Касаторът застъпва тезата, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, което обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на това представя решения на ВС и ВКС.Във връзка с последния посочен правен въпрос се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. д. № 1/2000 год. на ОСГК.

Посочените в изложението въпроси са били предмет на разглеждане от въззивният съд и виждането на съда по тях е обусловило изхода на делото:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предаването на заемната сума - тоест сключването на договора за заем се установява от тълкуването на текста вписан в нотариалния акт за учредяване на ипотека като обезпечение на заема и доколкото по делото липсват други относими доказателства в тази насока, Същевременно съдът не е ценил дадени от ответника показания пред прокуратурата относно сключването на процесния договор, които съдържат неизгодни за него факти като е приел, че същите се опровергават от дадените от него отговори пред съда по реда на чл. 114 ГПК, които съдържат изгодни за ответника факти. Приел е също така, че наведените в исковата молба доводи за недължимост на процесната сума поради нищожност на договора за заем на посочените в исковата молба основания не следва се обсъждат, доколкото те са били предмет на друг правен спор като със сила на присъдено нещо е прието, че договорът е действителен. Същевременно данните по делото сочат, че със сила на пресъдено нещо между страните е решен спор относно недействителност на ипотеката по чл. 167 и чл. 170 ЗЗД.

Решението на тези въпроси във въззивното решение се явява в противоречие с представените и подробно описани решения на ВС и ВКС, които нямат задължителен характер, поради което касационното обжалване по първите два въпроса следва да се допусне на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а по третия процесуален въпрос - на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №1574/15.12.2009 по гр. д. № 1903/2009 год. на С. апелативен съд, ГК, 1-ви състав.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 372 лв. като представи платежен документ по делото.

След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване на Председателя на 3-то г. о.

При невнасяне на таксата, касационната жалба подлежи на връщане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: