ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 745 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. И. П. Л. П. Л. П. и В. И. П. от гр.София, чрез процесуалния представител -адвокат Т. против въззивно решение от 27.01.2010г. по в. гр. д.№ 2842 по описа за 2008г. на Софийски градски съд, в ЧАСТТА,с която е отменено решение от 23.04.2008г. по гр. д. № 27992/07г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са
отхвърлени
предявените от Л. Й. П. против „В. гр.София искове с правно основание
за заплащане на брутно трудово възнаграждение, както следва: за месец януари 2005г.-59.72лв. и за месец февруари 2005г.- 119.66лв., с правно основание
–за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за сумата от 1 636лв.,като погасен
чрез
прихващане със сумата от 1 626лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди/неотчетени пари по разходни касови ордери: 2 от 31.08.2004г., 3 от 16.09.2004г.,4 от 14.10.2004г. и 6 от 5.01.2005г./,дължими на основание чл. 203 ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 207 ал. 1 т. 1 от КТ,както и иска с правно основание
за сумата от 394.12лв.- представляваща законна лихва върху главницата от 146лв.,дължима за периода 26.02.2005г.-29.11.2007г.В останалата част решението е оставено в сила/ и в тази част не се обжалва/.
В представеното изложение като основание за допустимост е посочена нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК - по поставените два въпроса- 1. следва ли когато се присъжда дължимото от работодателя трудово възнаграждение - да се включи и сумата, която работникът или служителят е получил като обезщетение за временна нетрудоспособност поради заболяване, злополука или професионална болест за съответния месец и 2. допустимо ли е извършването на прихващане от съда между дължимата от работодателя сума за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимата от работника или служителя сума за причинени от него имуществени вреди/в случая - неотчетени пари по разходни касови ордери/.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Не следва да се допуска касационно обжалване по първия от поставените въпроси. Обезщетението за временна нетрудоспособност поради заболяване, злополука или професионална болест не е трудово възнаграждение и не се дължи на претендираното основание по чл. 128 от КТ. То се изплаща от държавното обществено осигуряване, по време на отпуска на осигурения работник или служител и се дължи вместо трудово възнаграждение.Условията, сроковете и размерите на това обезщетение се регулират със специален закон - КСО. Поставеният въпрос е изяснен, решава се непротиворечиво от съдилищата и поради това не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в жалбата.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по другия поставен въпрос-за допустимостта на извършено от съда прихващане, който касаторът поставя във връзка с разпоредбата на чл. 272 от КТ, установяваща забрана за извършване на удръжки от работодателя от трудовото възнаграждение на работника или служителя без неговото съгласие. Тук следва да се направят две уточнения - че е установена забрана -само за работодателя, но не и за съда и че обект на закрилата по чл. 272 от КТ е само трудовото възнаграждение и то само за изчерпателно посочените вземания, но не и обезщетенията и другите плащания по трудовото правоотношение. За процесното прихващане, извършено от съда /между дължимата от работодателя сума на ищеца за обезщетение за неизползван от него платен годишен отпуск и дължимата от ищеца сума на работодателя във връзка с неотчетени от него пари, получени въз основа на разходни касови ордери/ - важат общите правила и в случая - прихващането е извършено от въззивиня съд съобразно тях.
С оглед на горното, като намира, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.01.2010г. по в. гр. д.№ 2842 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.