Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „И. обслужване „АД чрез клон [населено място]

срещу решение №58 от 23.02.2010г по гр. дело № 42/2010г. на В. окръжен съд, с което в обжалваната от касатора част, в трудов спор по искове на основание чл. 344 ал. т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ, е потвърдено решението по гр. д. № 2401/2009г на В. районен съд за отмяна на уволнение на ищцата Г. С. по чл. 238 ал. 1 т. 3 от КТ, В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК,предвид противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд(незадължителна) по въпроса за фактическите признаци на основанието „намаляване обема на работа”.В случая въззивният съд е приел, че намляването на работата следва да е цялостно за работодателя, докато в реш. № 299 от 28.03.1995г на ВКС,ІІІг. о и реш. №1317 от 14.07.2004г ІІІг. о на ВКС е прието, че намаляването следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а за съответната дейност, реализирана чрез трудова функция, с оглед вложеното конкретно съдържание, В противоречие с други решения на ВКС, също цитирани, В. окръжен съд е приел, че за намаляването на работата било необходимо изрично прието решение на работодателя,

Ответницата по жалбата Г. Д. С. оспорва довода за противоречие на обжалваното решение с приложените, претендира разноски,

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана с неправилна интерпретация на решаващите мотиви на съда, който при отчитане липсата на доказателства по делото за релевантния факт - намаляване обема на работата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е разсъждавал за кои, примерно, фактически обстоятелства и с какви, примерно, доказателства, работодателят е следвало да установи този факт, В тази насока е изтъкнато, че не се установява нито цялостно, нито свързано с конкретна трудова функция намаляване обема на работа в процесния клон на дружеството, [населено място] ; че няма и не се твърди да има „ някакво решение в тази връзка „ и пр.

Така даденото от въззивния съд разрешение е основано на недоказване основанието за уволнение, не се касае за противоречиво решаван от съдилищата въпрос по фактическите признаци на чл. чл. 238 ал. 1 т. 3 от КТ.

Следва да се присъдят разноски, установени в размер на 400 лева

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №58 от 23.02.2010г по гр. дело № 42/2010г. на В. окръжен съд

ОСЪЖДА „И. обслужване „АД, чрез клон [населено място] да заплати на Г. Д. С. сумата 400 лева разноски в настоящето производство

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2,