№ 468

София 30.09.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева

Членове: М. Иванова

И. Папазова

като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч. гр. д. № 384/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Д. Г. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Р. Г. К., срещу определението на Софийски окръжен съд, № 134 от 10.05.2010г. по ч. гр. д. № 296/2010г., с което е потвърдено определението от 05.02.2010г. по гр. д. № 377/2009г. на С.ския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по претенцията по чл. 352, т. 6 КТ.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. В случая се иска установяване съществуването на факт с правно значение – трудовия стаж на ищцата, процедурата за което е уредена в Указ № 527/23.12.1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Процесуална предпоставка за допустимостта на иска е представянето на удостоверение, че документите, установяващи полагането на трудов стаж, са загубени или унищожени. Такова удостоверение не е представено....