№ 932
[населено място], 23.09.2010 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: К. Ю.
Членове:
ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д.N 404 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. П. от[населено място], подадена от процесуалния й представител-адв. Д. В. срещу въззивно решение № 1587 от 7.12.2009 г. по гр. д.№ 1215/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 6.04.2009 г. по гр. д.№ 58/2008 г. на Варненския районен съд, с което е прекратен с развод гражданският брак между жалбоподателката и М. Ц. П., сключен на 27.09.1990 г.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, които са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. Ц. П. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е допуснат развод между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като в тази част е прекратил производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, касаещ отказ на въззивния съд да отложи делото по реда на чл. 107, ал. 2 ГПК отм. в с. з. на 4.11.2009 г., с което е нарушено правото на защита на касаторката, в нарушение на трайната съдебна практика.
Поставеният процесуален въпрос, за който се поддържа че е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсва нарушение на посочената процесуална норма, което да е лишило страната от право на защита. Процесуалната норма се нарушава, когато въпреки наличието на предпоставките за нейното прилагане съдът не се съобрази с тях. В случая пълномощникът на страната е бил възпрепятстван да се яви по делото, но по отношение на касаторката не са били налице доказателства, тя да е била възпрепятствана да се яви в съдебното заседание на 4.11.2009 г. Съдът не е отложил делото в съответствие със закона и установената съдебна практика - делото се отлага при кумулативно наличие на двете предпоставки предвидени в чл. 107, ал. 2 ГПК отм..
Не е налице и разрешен от съда съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. По поставеният въпрос има трайно установена съдебна практика съобразена от въззивния съд. Съдът не се е произнесъл по процесуален въпрос, по който има непълнота на закона или неяснота на правната норма, която се
нуждае от тълкуване, за да е налице необходимост от развитие на правото.
Касаторката поддържа, че с решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото в частта му, за произнасяне по въпроса относно вината за разстройството на брака въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Твърдението е, че въпросът кой закон следва да се приложи когато по време висящността на производството по брачното дело е влязъл в сила Семейния кодекс от 2009 г. с който се отменя Семейния кодекс от 1985 г. е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Според касаторката след като производството по делото е започнало при действието на СК от 1985 г. приложими са нормите на този кодекс включително и по въпроса относно вината за разстройството на брака на страните, а не разпоредбата на чл. 49 СК от 2009 г. В случая въззивният съд е приел, че с влизане в сила на СК от 2009 г. съдът се произнася по въпроса за вината относно разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В заседанието от 4.11.2009 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че не поддържа искането си бракът да се прекрати по вина на ответницата. Поради оттегляне на искането за произнасяне относно вината за разстройството на брака от страна на ищеца и липса на насрещен иск от ответницата-касаторка за произнасяне по този въпрос съдът е обезсилил решението на районния съд в тази част и прекратил производството по делото позовавайки се на разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК от 2009 г.
По поставения материалноправен въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК от 2009 г. по отношение заварени висящи производства по брачни дела, образувани по предявени брачни искове при действието на отменения СК от 1985 г. е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Въззивният съд е обезсилил решението на районния съд с мотив, че по време висящността на брачното производство пред въззивната инстанция междувременно на 1.10.2009 г. е влязъл в сила Семейният кодекс от 2009 г., който следва да намери приложение и съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от същия съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, при оттегляне на искането. По прилагането на посочената разпоредба не е формирана съдебна практика. С оглед точното прилагане на закона по поставения от касаторката въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на № 1587 от 7.12.2009 г. по гр. д.№ 1215/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото в частта му, за произнасяне по въпроса относно вината за разстройството на брака.
Указва на К. Й. П. от[населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на сумата 25 лв. по сметка на ВКС, за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: