Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. К. А. от гр. Г., срещу определението от 22.01.2010г. по в. ч.гр. д. №1197/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 19.06.2007г. по гр. д. №1610/2006г. на Горнооряховски районен съд за връщане въззивната жалба на М. К. А. срещу постановеното по делото решение.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Въззивният съд е оставил в сила разпореждането на проверяващия редовността на въззивната жалба първоинстанционен съд, за връщане на въззивната жалба поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване и представяне на доказателства за това по делото в седмодневен срок от съобщението.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Счита, че двете инстанции са се произнесли противоречиво, а също, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е въпросът: представлява ли неотстраняване на нередовността на жалбата непредставянето по делото на документ за внесената държавна такса в указания от съда срок. Противоречиво разрешаване на въпроса от инстанциите по делото не представлява противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а отделно, в случая няма такова противоречие. Не може да се приеме, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 200, ал. 1, б.”б” ГПК отм., във връзка с чл. 199, ал. 1, б. в ГПК отм., е ясна и по приложението й има установена съдебна практика, изразена в определение №147 от 25.05.2000г. по гр. д. № 49/2000г. на ВКС, 5-членен с-в, че подадената жалба се връща, ако в дадения от съда срок не се представи документ за внесена държавна такса, макар внасянето да е станало в срок. Вносният документ за държавна такса, представлява задължително приложение към жалбата - чл. 199, ал. 1, б. в ГПК отм., В изпълнение разпоредбата на чл. 199, ал. 3 ГПК и съобразно константната съдебна практика, първоинстанционният съд, проверяващ редовността на въззивната жалба, е указал на жалбоподателката, че освен внасянето на таксата, следва да представи и вносен документ в определен срок, което тя не е изпълнила и жалбата е върната.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 22.01.2010г. по в. ч.гр. д. №1197/2009г. на Великотърновски окръжен съд, по частна касационна жалба на М. К. А..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: