ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 47 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба на З. „ А. „ против решение от 13.09.2012 год. по гр. д.№ 427 / 2012 год. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, постановено на 21.11.2011 год. по гр. д.№ 27 529 / 2010 год.. Със същото са отхвърлени предявените от З. „ А. „ против [фирма] обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК с чл. 213 ал. 1 КЗ и чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за установяване вземания на застрахователя, по силата на суброгационното му право спрямо делинквента, отговарящ в случая по правилата на обективната отговорност за вреди, съгласно чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, след заплащане застрахователно обезщетение на пострадалия, на основание сключена имуществена застраховка „ Каско, съответно: в размер на 5 280, 64 лв. / главница / и 1 580, 43 лв. / мораторна лихва /, За вземанията ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил своевременно по реда на чл. 414 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, предвид следното:

Предявените вземания, обуславящи цената на исковете, са всяко под 10 000 лева, при законодателно предвиден минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела 10 000 лева, Правното основание на претенцията е чл. 422 ГПК вр. с чл....