Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 102/08.11.2011г., постановено по т. д.№ 251/11г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 242/12.07.2011г. по гр. д.№ 694/11г. на Бургаския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против [фирма] – М. В. Щ., [населено място] за заплащане на сумата от 8855 лв., представляваща наемна цена за периода от 01.01.2008г. до 09.03.2008г., и обезщетение в размер на законната лихва от 3202.49 лв. за времето от 10.03.2008г. до предявяване на иска.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на 20.06.2006г., който е прекратен с едностранно предизвестие от наемодателя, считано от 09.03.2008г. Наемателят е заявил, че е бил принуден да напусне наетия обект към 31.07.2007г. поради започване на археологически разкопки, поради което не е заплащал на наемната цена за претендирания период от 01.01.2008г. до 09.03.2008г. Решаващият състав е изложил съображения, че това твърдение не е опровергано от наемодателя, който не е доказал, че процесният имот е ползван от наемателя.

Касаторът поставя въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно: Дължи ли наемателят наемна цена за наетия недвижим имот, след като същият твърди, че не е ползвал имота през периода, за който е имало валидно сключен наемен договор? Сочи решения на първоинстанционни и въззивни съдилища.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира следното:

Поставеният от касатора правен въпрос за дължимостта на уговорената наемна цена, в случай, че отдаденият под наем имот не се ползва от наемодателя по време на действието на наемния договор е от значение за решаване на спора по конкретното делото. Искът за заплащане на наемна цена е отхвърлен от въззивния съд поради недоказаността от страна на наемателя на ползването на наетия имот, при направено възражение, че имотът е освободен от наемателя, но и при въведено от наемодателя твърдение, че договорът за наем е прекратен в по-късен момент. В приложените решения по гр. д.№ 2151/07г. на Пловдивския районен съд и по гр. д.№ 318/08г. на Пловдивския апелативен съд е прието, че до предаване на вещта наемателят дължи уговорената наемна цена. Първото решение е влязло в сила като необжалвано, а второто е частично обезсилено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. В останалите приложени решения не е даден отговор на поставения въпрос и по отношение на тези съдебни актове не са представени доказателства дали същите са влезли в сила.

На настоящия състав е известно решение № 169/11.06.2012г. по гр. д.№ 84/2011г. на ІV гр. о. на ВКС. По поставения правен въпрос за дължимостта на наемна цена след изтичане на срока на наемния договор, без вещта реално да се ползва, ВКС съгласно чл. 291 ГПК е приел, че е правилна съдебната практика, според която е налице отговорност на наемателя, който не е освободил държането на предоставения му обект. Това разрешение не покрива напълно хипотезата по конкретния спор, но е от значение за изпълнението на задълженията на страните по наемния договор и за разпределението на доказателствената тежест. Представеното с касационната жалба решение № 6/10.01.2008г. по гр. д.№ 2151/2007г. на Пловдивския районен съд съдържа отговор на въведения от касатора правен въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос:

Дължи ли се наемна цена за наетия недвижим имот, ако наемателят не е ползвал имота през периода, за който е имало валидно сключен наемен договор?

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 241.15 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение 102/08.11.2011г., постановено по т. д.№ 251/11г. от Бургаския апелативен съд

УКАЗВА

на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 241.15 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.