Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 301 от 11.ІV.2012 г., постановено по делото в пр-во по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение атакуваната от [фирма] част от решение № 3 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 27.І.2011 г. по т. д. № 142/2010 г. е бил допуснат в хипотезата на вероятност този съдебен акт да е процесуално недопустим: предвид произнасянето на въззивната инстанция по съществото на иск с правно основание по чл. 74 ТЗ, който е бил предявен на 1.VІІІ.2007 г. от бургаското [фирма] /сега със седалище в София/ с предмет отмяната на три неприсъствени решения на ОС на съдружниците в [фирма]-Б. от дати 12, 14 и 17 август на предходната 2006 г.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-Б. поддържа жалбата си чрез своя процесуален представител по пълномощие, пледиращ за обезсилване както на въззивното, така и на потвърденото с него първоинстанционно решене по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ. Тезата, че същият конститутивен иск е бил предявен далеч след изтичането на крайния 3-месечен срок от деня на общото събрание, се аргументира обстойно в писмени бележки по делото, в които денят на извършена от канадски нотариус в провинцията О. заверка на препис от протокола от същото общо събрание се сочи като негова достоверна дата.

Ответното по касация [фирма] - София оспорва жалбата чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК, който пледира за потвърждаване на атакуваното въззивно решение в частта му по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ с доводи, вкл. и в писмена защита по делото, че този конститутивен иск бил предявен преди изтичането на 3-месечния срок по ал. 2 от същия законов текст, понеже в хипотеза на неприсъствено приемане на решения на ОС на О. „такъв тримесечен срок следва да се приеме, че въобще не тече”.

Всяка от страните в процеса претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като взе предвид оплакванията и доводите в касационната жалба на [фирма]-Б., съобрази становището и доводите на ответното по нея [фирма] и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на решението на Бургаския апелативен съд в атакуваната негова част по предявения като евентуален иск с правно основание по чл. 74 ТЗ, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение приема следното.

Касационната жалба е основателна.

С решение № 100/4.VІ.2010 г., постановено по т. д. № 799/09 г. състав на ВКС, ТК, Второ отделение е отхвърлил иска на бургаското [фирма], предявен срещу [фирма] – Б., за прогласяване нищожност на неприсъствените решения на общото събрание на съдружниците в последното, отразени в протокол с дати 12.08.2006 г., 14.08.2006 г. и 17.08.2006 г. Делото е било върнато на Бургаския апелативен съд „за разглеждане на евентуалния иск по чл. 74 ТЗ, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място]”. На основание чл. 296, т. 1 ГПК в първата си част това решение на ВКС е влязло в сила в деня на постановяването му и затова предмет на настоящето дело е само решението на Бургаския апелативен съд по предявения като евентуален иск с правно основание по чл. 74 ТЗ.

Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ конститутивният иск за отмяна на решение на общото събрание на дружество в случаите, когато ищецът не е присъствал и не е бил редовно поканен, какъвто е и процесният, следва да се предяви в 14-дневен срок от узнаването, „но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание”. Това правило важи и в хипотезата на неприсъствено взети решения „на общото събрание” на О. по реда на чл. 139, ал. 2 ТЗ, но повдига ключовия въпрос за достоверната дата на провеждане на общото събрание на съответното търговско д-во, чиито решения се атакуват по този процесуален ред, вкл. и защото един от съдружниците не бил заявил писмено съгласие.

Според текста на чл. 145, ал. 1,

предл. 1-во

ГПК отм. частният документ, какъвто несъмнено представлява всеки протокол, обективиращ взети решения на ОС на търговско д-во, има достоверна дата за трети лица от деня, когато е бил заверен. Законодателят не предопределя вида на заверката: дали тя има за свой предмет датата, съдържанието или подписите, положени върху такъв частен документ, респ. дали тя е за удостоверяване на верността на преписи или извлечения от него. Ноторни са обаче положенията, че нотариалното удостоверяване на съдържанието на частен документ доказва и неговото съществуване в деня, когато удостоверяването се извършва, така че е

равнозначно на нотариално удостоверяване на датата

, когато частният документ е бил представен на нотариуса, както и че едновременно със заверяването на подпис се стига до удостоверяване на факта, че

в деня на

тази

заверка частният документ е съществувал.

Съответно и нотариалното удостоверяване на препис от частен документ, респ. на извлечение от същия, във всички случаи доказва не само че първообразът има съдържанието на преписа, но непременно и че

в деня на нотариалното удостоверяване първообразът е съществувал

. В процесния случай обаче, независимо от констатацията си, че препис от съдържанието на протокола за оспорените неприсъствено взети решения от 12, 14 и 17 август 2006 г. на ОС на [фирма]-Б. е бил надлежно заверен от канадски нотариус в [населено място], провинция О. на датата 19 август с. г., Бургаският апелативен съд е приел, че разпоредбата на чл. 145, ал. 1, предл. 1-во ГПК отм. досежно достоверната за трети лица дата на частен документ следвало да се тълкува стриктно в смисъл, че скрепената с това правило правна последица настъпва единствено ако е била заверена само датата на същия документ – докато извършеното от канадския нотариус удостоверяване „няма за предмет датата на документа, а идентичността на текста на копието с текста на оригинала на представения документ”.

Тези решаващи правни изводи на въззивната инстанция не може да бъдат споделени.

На листове с пор. №№ 196, 197 и 198 от първоинстанционното гр. дело № 364/2007 г. по описа на Бургаския ОС е обективирано извършеното от канадския нотариус за провинцията О. М. З. удостоверяване:

„I certify that this is a true copy of the original. DATED at T., O. this 19 day of 08.2006.,

съответно надлежно преведено като: „Аз удостоверявам, че това е вярно копие на оригинала. ДАТИРАНО в Т., О., на 19 Август 2006 г.” Същевременно за представителя на ответното по касация [фирма] не подлежи на съмнение принципната възможност нотариус в К. /различен от такъв, практикуващ в провинцията К. според правилата на Л. Н. „да извършва определени заверки, доколкото това все пак е същността на професията му”. Предвид липсата на двустранен договор за правна помощ между Р. Б. и К. и произтичащото от нея осъществяване на правния обмен помежду им на реципрочна основа - на плоскостта на съществуващите дипломатически и консулски отношения, от значение за изхода на спора по делото е обстоятелството, че въпросната заверка, извършена от прилагащ англосаксонското Общо право канадски нотариус /М. З./

на точно определена дата

, е била надлежно легализирана на 22.І.2008 г. от канадското министерство /департамента/ за външни отношения и международна търговия и съответно от генералното консулство на Р. Б. в Т.. Ето защо, следва да бъде зачетена обвързващата доказателствена сила на легализацията и затова. В тази връзка и като се има предвид, че К. не е страна по Х. конвенция от 5.Х.1961 г. за премахване изискването за легализация на чуждестранни

публични

актове, каквито са преди всичко тези на съдилищата „и нотариусите” /в сила за Р. Б. от 30 април 2001 г./, не би могло да се слуша защитното възражение на търговеца ответник по касация, че „от момента на претендирана дата на заверката до момента на легализацията й бил изминал значителен времеви период”.

С оглед всичко изложено се налага извод, че като достоверна дата на оспорените неприсъствени решения от датите 12, 14 и 17 август 2006 г. ще следва да се счита денят 19 август 2006 г., когато е сигурно, че протоколът, обективиращ същите, е бил представен на нотариус в Т., К.. В процесния случай конститутивния иск на [фирма] е бил предявен близо година по-късно /на 1 август 2007 г./ или извън крайния 3-месечен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, започващ да тече от така установения „ден на общото събрание” и поради това той е бил процесуално недопустим. Като го е разгледал по същество Бургаският апелативен съд е постановил решение, което ще следва да бъде обезсилено. В заключение, при отхвърлен с влязло в сила решение иск за прогласяване нищожност на решенията на същото общо събрание на съдружниците в [фирма] /от дати 12, 14 и 17 август 2006 г./, правно несъстоятелна се явява поддържаната от търговеца ответник по касация теза, че „при неприсъствено приемане на решение по реда на чл. 139, ал. 2 от ТЗ няма провеждане на общо събрание и няма дата на общо събрание”.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на касатора /ответник по недопустимия конститутивен иск/ [фирма] ще следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски за държавни такси, възлизащи общо на 70 лв. /седемдесет лева/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА

решение № 3 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 27.І.2011 г., постановено по т. дело № 142/2010 г. В ЧАСТТА МУ, потвърждаваща първоинстанционното решение № 49 на Бургаския ОС от 12.ІІІ.2009 г. по т. д. № 364/2007 г., с която е бил уважен иск на бургаското [фирма] с правно основание по чл. 74 ТЗ посредством отмяна на шест решения на общото събрание на съдружниците на [фирма] – Б., взети с протокол, датиран на 12.08.2006 г., 14.08.2006 г. и 17.08.2006 г., КАКТО И потвърденото първоинстанционно решение.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ПО СЪЩИЯ КОНСТИТУТИВЕН ИСК по чл. 74 ТЗ.

О С Ъ Ж Д А [фирма], понастоящем със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. І, ап. № 12, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. І, СУМА в размер на 70 лв. /седемдесет лева/, представляваща равностойността на направени от последното разноски по заплащане на дължимите държавни такси за производствата пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 555 по описа за 2011г.