О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1107

гр.София, 29.04.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 184 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „И. С. Капитал“ООД срещу определение № 2672/15.11.2023 г. по в. гр. д. № 15502021/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на решение № 1144/31.08.2023 г. по същото в. гр. д. на ПОС в частта на разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като неправилно е било прието, че въззивната жалба на Д. Д. е била уважена. С решение № 1144/31.08.2023 г. по в. гр. д. № 15502021/2020 г. на Пловдивски окръжен съд не е бил отхвърлен искът на кредитора за сумата от 769,53 евро, поради което разноски в полза на ответницата не се дължат, а следва съразмерно да се присъдят разноски в негова полза. Иска да бъде отменено обжалваното определение и вместо него да се постанови друго за изменение на решение № 212:21.02.2022 г. по в. гр. д. № 1150/2021 г. на ПОС в изложения смисъл.

В писмения отговор на Д. Д. се оспорва основателността на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.

Производството по в. гр. д. № 1550/2021 г. на ПОС е приключило с постановяване на решение № 212/21.02.2022 г., поправено с решение № 1031/11.07.2023 г. и решение № 1144/31.08.2023 г. по с. гр. д., с които след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260055/31.12.2020 г. по гр. д. № 693/2017 г. на РС-Първомай е отхвърлен изцяло искът на „И. С. Капитал“ООД с правно осн. чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Н. Д., че същата дължи сумата от 8408,22 евро по запис на заповед от 08.09.2016 г. Със същото въззивно решение „И. С. Капитал“ООД е осъдено да заплати на Д. Д. сумата от 1345,10 лв. разноски пред въззивната инстанция. Изрично въззивният съд е разгледал постъпилите две въззивни жалби срещу първоинстанциноното решение – от ответницата по иска в неговата уважена част и от ищеца – в отхвърлената част. Въззивната жалба на Д. Н. Д. е била уважена за сумата от 769,53 евро. Същата се е защитавала и срещу въззивната жалба на дружеството относно иска в частта за разликата над тази сума до 8408,22 евро, която въззивна жалба не е била уважена.

Следователно по правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в полза на Д. Д. се дължат от насрещната страна „И. С. Капитал“ООД заплащането на съдебно-деловодни разноски изцяло върху материален интерес от 8408,22 евро. Тъй като процесуалното й представителство е било осъществено при условията на чл.38, ал.1 , т.2 ЗАдв в полза на пълномощника адв. М. се дължи заплащане на възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАДв в присъдения от въззивния съд размер на 1345,10 лв.

В полза на „И. С. Капитал“ООД не се дължат разноски за въззивното производство, тъй като неговата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение не е била уважена, а защитата му срещу въззивната жалба на Д. Д. е била неуспешна.

Следва да се има предвид и че решение № 1144/31.08.2023 г. по в. гр. д. № 15502021/2020 г. на Пловдивски окръжен съд е постановено след определение на ВКС за връщане на делото на въззивната инстанция за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 212/21.02.2022 г. Следователно с него не се решават въпроси по същество на въззивните жалби и не се присъждат разноски за това производство.

Предвид изложеното обжалваното определение на ПОС следва да се потвърди.

В полза на пълномощника на ответника по частната жалба не се дължат разноски, защото в производството по чл.248 ГПК не се присъждат разноски, като това разрешение намира приложение и в производствата по подадени частни жалби срещу определения по чл.248, ал.3 ГПК. Освен това производството по обжалване на определението по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер и същото не е от категорията съдебни актове по чл.81 ГПК.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2672/15.11.2023 г. по в. гр. д. № 15502021/2020 г. на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: