ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2100

Гр.София, 26.04.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов ч. гр. д.№4280/23г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на касатора О. Р. срещу определение №224/19.06.2023г., постановено по в. гр. д.№539/2022г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като при определяне на адвокатското възнаграждение, което се е следвало на процесуалния представител на насрещната страна, съдът неправилно е приложил Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след измененията й с ДВ, бр.88/04.11.2022г.В тази връзка е необоснован извода на съда, че договорът за правна защита и съдействие между ищцата и адв.Р.Д. е бил сключен на 05.01.2023г.Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови друго по същество, с което да коригира размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, който следва да се определи при редакция на цитираната наредба към 31.07.2020г.

В срок е постъпил отговор от адв.Р.Д., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна.

Производството пред въззивния се е развило в едно съдебно заседание, което е проведено на 09.01.2023г.Въззиваемата е била представлявана от адв.Р.Д., който е представил списък за разноски и договор за правна защита и съдействие, сключен със страната на 05.01.2023г.Въззивният съд е постановил нарочно определение, с което е приел представените от пълномощника списък и разноски, а насрещната страна не е изразила становище по тях, в т. ч. и относно датата на съставянето им.Изложеното означава, че въззивният съд е бил обвързан от датата на съставяне на документа.Към 05.01.2023г. е действала разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1 за МРАВ, ред., ДВ, бр.88 от 2022г., която е била приложена от въззивния съд.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение №224/19.06.2023г., постановено по в. гр. д.№539/2022г. на Пловдивския апелативен съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.