Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Д. и Д. Б. Д., представляван от майка си Г. Г. Д. срещу решение №2201/22.11.2013 г., постановено по т. д. № 2214/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените им преки искове за неимуществени вреди срещу [фирма] за разликата от 22 986, 67 лв. на ищцата и 34 986, 67 лв. на ищеца до 155 000 лв. Поддържа се, че частичното уважаване на предявените искове за неимуществени вреди е в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е прието от САС съпричиняване от 50 % на вредоносния резултат от наследодателя на ищците, поради това, че е бил без предпазен колан по време на ПТП и е преотстъпил управлението на автомобила на лице употребило алкохол. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените с исковата молба претенции изцяло. Претендират се разноски и за трите инстанции.

В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Препис от касационна жалба и приложенията са връчени на [фирма] [населено място], който в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Не се преви искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по делото е образувано по предявени от Г. Д. и Д. Д. от [населено място] против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на всеки един от тях на сумата от по 155 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинена смърт на техният съпруг и баща – Б. Д. в резултат на ПТП, настъпило на 30.11.2006 г., ведно със законните лихви. Съставът на въззивния съд, след извършена преценка за допустимост на преките искове, е приел за безспорно установено, че на 30.11.2006г. застрахованият при ответника по „Гражданска отговорност” водач на товарен автомобил „ Скания”, с прикачено към него товарно ремарке З. Р., нарушавайки правилата за движение, е причинил смъртта на Б. Д. – пътник в лек автомобил, управляван от Н.Е.. С влязла в сила присъда застрахованият е признат за виновен, като наказателният състав е приел, че е налице виновно независимо съпричиняване както от страна на водача на товарния автомобил, така и от страна на Е. като водач на лекия автомобил управлявал автомобила в пияно състояние и в нарушение на правилата за движение по пътищата. Уточнено е, че Б. Д., който се е намирал в алкохолно опиянение и в нарушение на правилата за движение по пътищата е преотстъпил управлението на лекия автомобил на Е., чието състояние на алкохолно опиянение е било очевидно предвид високата концентрация на алкохол в кръвта и неадекватното му поведение, демонстрирано на пътя. С окончателно решение на наказателния състав на Бургаския апелативен съд, при съобразяване на приноса на пострадалия, е присъдено обезщетение на ищците в размер по 35 000 лв. За да ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ, съставът на въззивния съд е констатирал, че е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Въззивният съд след анализ на доказателствата е достигнал до извода, че обезщетението, което би могло да репарира търпените от ищците вреди, възлиза съответно на 70 000лв. за ищцата Г. Д. и 94 000лв. за ищеца Д. Д.. Отчетено е съпричиняване на вредата от наследодателя на ищците от 50% след което дължимо обезщетение е намалено на 35 000 лв. за ищцата и 47 000 лв. за Д.. След приспадане от посочените суми платените доброволно от застрахователя по 10 000 лв. за всеки от правоимащите и погасените от делинквента по 2013, 33 лв., исковете на ищците са уважени за 22 086, 67 лв. за Г. Д. и за 34 986, 67 лв. за Д. Д..

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че въззивния съд се е произнесъл по следните два въпроса в нарушение на материалния закон и в отклонение от задължителната практика на ВКС: 1/ „Съдът е нарушил принципа на справедливост при определяне на конкретния размер на обезщетението за понесените неимуществени вреди на всеки един от ищците, като не се е съобразил със задължителната практика, създадена с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.”; 2/ „Съдът неправилно е редуцирал размера на определеното обезщетение за понесени неимуществени вреди, като е приел 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, т. к. същият е бил без предпазен колан и е преотстъпил управлението на автомобила на лице, употребило алкохол.”

Искането за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване в обжалваната част е неоснователно.

Съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС разяснения, в производство по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорено в застрахователния договор. В мотивната част на решението е разяснено, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхвата и размера на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение.

В случая въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Дори и да е основателно твърдението на касатора, че съдът не е мотивирал извода си за определяне на справедлив размер на обезщетение, този довод няма да се отрази на допустимостта на касационното обжалване доколкото настоящият състав на ВКС, ТК е задължен да приложи цитираното ТР. В случая присъденото от въззивния съд обезщетение за двамата ищци не е по – ниско от обезщетението, което делинквента е осъден да им заплати с влязлото в сила решение на наказателния съд за едни и същи вреди. В исковата молба не са изложени обстоятелства, настъпили след уважаването на гражданския иск, за възникнали вреди, различни от тези мотивирали ищците от предявяването на иска по чл. 45 ЗЗД. За ищцата Д. присъденото обезщетение е равно на обезщетението, което трябва да й заплати делинквента / 35 000 лв./, а определеното на Д. Д. обезщетение от 47 000 лв. надхвърля обезщетението за неимуществени вреди, което му дължи З. Р., но поради липса на касационна жалба в тази част решението не може да бъде изменено, съобразно тълкувателното решение

Предвид на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като постановеното въззивно решение е в съответствие с цитираната задължителна за ВКС съдебна практика.

С оглед изхода на делото на касатора не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА решение № 2201 от 22.11.2013 г., постановено по т. д. № 2214/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 187/10.01.2013г. по т. д. № 2214/2013г. на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата до 155 000лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: