О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 483

София, 02.06.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 3685 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 78 от 28.07.2015г. по в. т.д.№ 173/2015г. на Апелативен съд Бургас за потвърждаване на решението по т. д.№ 213/2014г. на ОС Бургас. Първоинстанционният съд е приел за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ищецът [фирма], [населено място] /преобразуван в хода на производството в О./ със законен представител Т. А. има вземане против [фирма] със законен представител Д. У. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 3, предл. трето ГПК за сумата 612 000 лв., представляваща първа и втора вноска от цената по договор за продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите от 09.09.2008г. /поправен с договор от 06.10.2008г./, ведно със законната лихва от 20.02.2014г.

С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно. Твърдението е за неправилно приложение на закона - чл. 181 ГПК като се поддържа, че приетата съдебно счетоводна експертиза е установила, че договорът за даване вместо изпълнение от 02.06.2012г., с престирането по който ответникът твърди, че е погасил задължението си за плащане на цената на прехвърленото търговско предприятие, е осчетоводен в неговото счетоводство години преди завеждането на иска. Приемайки, че този договор няма достоверна дата, въззивната инстанция незаконосъобразно счела, че той не е...