О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 433

[населено място], 20.05.2016 г.ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 1818 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №32 от 6.03.2015г., постановено по в. гр. д. №18/2015г. на Ямболския окръжен съд. С решението е потвърдено решение на Районен съд – [населено място], постановено по гр. дело № 349/2014г., с което е [фирма] е осъдена да заплати на С. М. С. сумата от 12 001.16 лв., представляваща надвнесена лихва по договор за ипотечен кредит от 27.02.2008г. Искането е за отмяна на решението като неправилно и за постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД осъдителен иск.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата в писмен отговор на касационната жалба аргументира становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Претендира разноски за изготвения отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос...