№ 444
[населено място], 26, 05, 2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2320/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК,
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. против решение №145/28.04.2015 год. по т. д.№ 19/2015 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 243/03.02.2014 год. по т. д.№ 131/2013 год. на Окръжен съд – Кърджали.С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора, в обективно и пасивно субективно съединение срещу [фирма] и К. Д., искове с правно основание чл. 534 ал. 1 ТЗ, за осъждането им да заплатят на ищеца сумата от 30 000 лева, както и с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД – за обезщетение за забава върху главницата, в размер на 9 287, 43 лева. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение – като постановено в нарушение на чл. 270 ГПК, в евентуалност – правилността му, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - чл. 99 ЗЗД и чл. 534 ал. 1 ТЗ. Касаторът твърди, че решаващият мотив на въззивния съд коментира възражение, което ответниците не са заявили в производството, в преклузивния за това срок, а именно – че ищецът и за да би се легитимирал като носител на вземане по менителничния ефект, следва и доколкото не е поемател по записа на заповед, да се легитимира с джиро, каквото няма.Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 269 предл. второ ГПК, тъй като довод, свързан с това възражение няма...