О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 391

[населено място] 11.05.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№3046/15г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №214 от 11.06.2015г. по в. т.д.№257/15г. на Апелативен съд П..Със същото е отменено решение №№71/09.02.15г. по т. д.№438/14г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която са уважени частично предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД /и евентуално предявения по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД/ за връщане на платена на отпаднало основание /респ. без основание/ сума в размер на 26 407, 51 лв.,представляваща платена в периода юни – септември /вкл./ 2013г. цена за достъп до мрежата на ответника, ведно със законната лихва и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД – лихва за забава в размер на 1330, 36 лв. за периода 07.12.2013г. – 05.06.2014г.; вместо това исковете до този размер са отхвърлени като неоснователни; потвърдено е решението в останалата му част, с която исковете за разликата до предявените размери от 30 293, 58 лв. и 1526, 25 лв. съответно са отхвърлени и касаторът е осъден да заплати на противната страна сторените в производството разноски.

В касационната жалба е оспорен като незаконосъобразен и необоснован решаващият извод на въззивния съд, че с отмяната по административен ред на решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР не е отпаднало основанието за извършените от ищеца плащания и платените суми не подлежат на връщане. В подкрепа на оспорването...