О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1082

гр. София, 25.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1430 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Омега - НН” ЕООД, [населено място], срещу решение №127/19.04.2023г. по в. т.д.№79/2023г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №536/28.11.2022г., постановено по т. д.№31/2022г. на Варненски окръжен съд в частите, с които „ОМЕГА - НН“ ЕООД е осъдено да плати на Я. Й. Ч. дължима възнаградителна лихва в размер на 75 166, 67лв., начислена за ползване на главница, предоставена в заем по договор от 05.2.2013г. в периода 01.03.2013г. – 31.12.2019г., както и обезщетение за забавено връщане на същата главницата в размер на 19861,12лв., начислено за периода 01.01.2020г. до 15.12.2021г. и са му били възложени разноски. В останалата част първоинстанционното решение не е било обжалвано.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон - чл.20 от ЗЗД и при неправилно тълкуване на съдържанието и волята на страните по договора. Касационният жалбоподател поддържа също, че въззивният съд е игнорирал изцяло възражението му, че задължението за възнаградителна лихва е акцесорно притезание, поради което същото няма как да бъде разсрочено, с оглед характера му на възнаграждение за ползване на заема. Твърди, че до 31.12.2016г. отношенията между страните са били ясно очертани, но с подписването на анекса от 2018г. в тях е внесена неяснота, която налага тълкуване на договора и се отразява на основателността на исковата претенция, доколкото с изтичането на падежа на плащане на възнаградителната лихва...