Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004

гр. София, 25.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 723/2021 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 247 ГПК.

Подадена е от Д. Д. М. молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето касационно дело решение № 60138/26.01.2022 г. С молбата и уточнителна молба към нея (по повод отговора на насрещната страна), се твърди, че в диспозитива на съдебното решение на ВКС е допусната очевидна фактическа грешка, като е оставено в сила обжалваното решение, защото така не се отразявала истинската воля от упражнения касационен контрол според мотивите на съда, досежно границите на спорния имот и съответно пресмятанията на спорната площ. Сочи се, че това несъответствие се дължи на използваните различни цифрови данни и планове от приетите по делото съдебно технически експертизи /СТЕ/. Твърди се, че в мотивите на решението на касационната инстанция са описани правните изводи на възприетите от съда констатации от допълнителното заключение на СТЕ пред първата инстанция - по копия на планове и скици и без проверка ситуирането на жилищната сграда на ищцата, описани са и от фактическа страна изводите на съда в съответствие с изслушаната пред въззивната инстанция тройна СТЕ - на база използваните цифрови данни по оригинален регулационен план и проверка ситуирането на жилищната сграда на ищцата. Твърди молителката, че касационният съд в мотивите на решението си е възприел именно последната СТЕ, която е установила, че спорният участък от 3,8 кв. м. попада двата УПИ: в УПИ *-* се включват 1,8 кв. м., и в УПИ *-* се включват 2 кв. м., но с диспозитива си е потвърдил обжалваното въззивно решение, респ. е възприел отразеното и в диспозитива на първоинстанционното решение, че собственик на спорната част от 3,8 кв. м. е ищцата М. К.. Иска да се допусне поправка на диспозитива на решението на ВКС, в следни смисъл: да се остави в сила въззивото решение в частта, в която е уважен иска на М. К. срещу нея по чл.108 ЗС, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР за реална част от 1,8 кв. м. (от спорните 3,8 кв. м.) с подробно посочени съседи, заснета погрешно в пределите на УПИ *-*, вместо в пределите на УПИ *-*, и се отхвърли предявеният иск относно 2 кв. м. (от спорните 3,8 кв. м.). Претендира разноски.

Насрещната страна в производството М. Г. К. действаща чрез адв. С. А. от АК - П., с писмен отговор оспорва молбата.

Настоящият съдебен касационен състав по делото на ІІ г. о. на ВКС, намира, че доколкото не се налага извършване на процесуални действия в открито съдебно заседание, по молбата ще се произнесе в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните, съгласно чл.247, ал.3 от ГПК. След преценка на изложеното в молбата, данните по делото и в правомощията си по чл. 247, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, намира следното:

Касационното производство е било образувано по касационна жалба от Д. Д. М. - ответник в производството, срещу въззивно решение № 260061 от 09.11.2020 г. по в. гр. д. № 525/2020 г. по описа на ОС – Хасково. С решение № 60138/26.01.2022 г. по настоящото дело е оставено в сила обжалваното решение № 260061 от 09.11.2020 г. по в. гр. д. № 525/2020 г. по описа на ОС – Хасково, респ. и потвърденото с него първоинстанционно решение № 225/27.05.2019 г. по гр. д.№ 1172/2018 г., с който е прието за установено по отношение на Д. Д. М., че М. Г. К. е собственик на отразената графично между : т. 3; североизточния ъгъл на масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ *-*, кв.46 по подробния устройствен план на [населено място] ; югоизточния ъгъл на същата сграда и т.4 от скицата, представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице ( стр.135 от делото) , реална част с площ от 3,8 кв. м., заснета погрешно в пространствените предели на УПИ * - * в кв.46 по подробния устройствен план на [населено място], област Х., вместо в пространствените предели на УПИ *-* и несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота, като се осъжда Д. Д. М. да предаде на М. Г. К. владението на посочената реална част, като е отхвърлен иска за разликата до претендираната площ от 4,8 кв. м. Със същото решение са отхвърлени предявените от М. Г. К. срещу Д. Д. М. искове с правно основание чл.109 от ЗС. С последващо решение № 260015 от 11.08.2022 г. по чл.247 ГПК по същото въззивно гр. д.№ 525/2019 г., влязло в сила на 30.05.2023 г. (когато не е допуснато касационното му обжалване по гр. д.№ 3926/2022 г. на ВКС, І г. о.), въззивния съд е поправил допуснати очевидни фактически грешки във възвивното решение относно годината на въззивното дело в титулната му част - 2019 г. вместо 2020 г., също и годината на първоинстанционното решение и дело в диспозитива.

С касационното решение по настоящето дело е прието, че въззивното решение е валидно и допустимо, а касационната жалба срещу него е неоснователна (стр.4). Посочено е, че изводите на въззивния съд, според които ищцата М. К. е собственик на спорните 3,8 кв. м. реална част, намираща се на границата на имотите, са резултат на задълбочен и изключително пространен анализ на доказателствата по делото, обсъждането им по отделно и съвкупно, и правните констатации относно приложимите правни норми в пълно съответствие с приетите за безспорно установени правно релевантни факти (стр.4). За неоснователни са счетени обсъдените оплаквания на касатора М. по касационната жалба, посочено е, че несъгласието на касатора с крайния резултат не обосновава излагане на доводи, които не намират опора в данните по делото, направен е извод, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди (стр.5 и 6). Постановеният диспозитив, с който обжалваното въззивно решение е оставено в сила, съответства на така формирания в мотивите на касационната инстанция решаващ извод, изразен нееднократно, за резултата от касационната проверка. Очевидна фактическа грешка би била налице, когато има несъответствие между действително формираната правораздавателна воля и отразяването й в документа, материализиращ съдебния акт. В разглеждания случай такова несъответствие няма, защото изрично в мотивите на решението е прието, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него е неоснователна. Доводите си по молбата за поправка молителят черпи от направената от касационната инстанция мотивировка на извода за съответствие на въззивното решение с установеното от допълнителното заключение на вещото лице пред първата инстанция и от тричленната експертиза пред въззивната инстанция, вкл. с цитати от тези заключения, като некоректно сочи, че касационната инстанция е възприела само източниците на данни от тройната експертиза, с молбата се цели промяна на мотивната част на касационното решение, изменяне на формираната решаваща ясна воля на касационната инстанция и променяне на крайния резултат по делото, което е недопустимо да се извършва по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Молбата по чл. 247 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият касационен състав намира, че следва да допусне служебно, по своя инициатива съгласно чл.247, ал.1, предл. първо ГПК и в закрито заседание, поправка на очевидна фактическа грешка в касационното решение по чл.293 ГПК по настоящето дело. В касационното решение, в мотивите - стр.1 и в диспозитива - стр.7, при описване на обжалваното въззивно решение, е посочено, че то е по дело от 2020 г., която година 2020 е посочена и в титулната част на самото въззивно решение, вместо вярната 2019 г. на образуване на въззивното дело, установима от иницииращите въззивното дело книжа. Грешката във въззивното решение е мултиплицирана и в касационното решение по настоящето дело. Налице е обективно несъответствие на годината на образуваното въззивно дело (2019) с посочената година в титулната част на самото решение, което несъответствие (грешка) е било констатирано и от въззивния съд по молба на Д. М., след постановаване на решението по чл.293 ГПК по настоящето дело, и поправено с последващо решението по чл.247 ГПК с № 260015 от 11.08.2022 г. по въззивното дело (влязло в сила), което задължава настоящия касационен състав и сам да отстрани същата грешка в своето решение по чл.293 ГПК.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. М. вх.№ 4812/02.05.2023 г. по чл.247, ал.1 , предл. второ ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение № 60138/26.01.2022 г. по настоящето гр. д. № 723/2021 г. на ВКС, II г. о. относно резултата от касационния контрол.

ДОПУСКА служебно, на основание чл.247, ал.1, предл. първо ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 60138 от 26.01.2022 г. по настоящето гр. д.№ 723/2021 г. на ВКС, ІІ г. о., като на стр.1, ред 18 отдолу нагоре, и на стр.7, ред 2 от диспозитива, вместо израза „гр. д.№ 525/2020 година“ се чете вярното „гр. д.№ 525/2019 година“.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: