Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ДИСИ КЕМ КОМПАНИ“, Р. С, срещу определение № 412/27 юни 2018 г. по в. ч.т. д.№ 596/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 305 / 24 юли 2017 г. по т. д.№ 104/2016 г. на Окръжен съд Силистра. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл. 694 ТЗ поради неизпълнение указанията на съда за внасяне възнаграждение за особен представител на ответното дружество – длъжник „Брос холдинг“ АД, в несъстоятелност. В касационната частна жалба на ищеца се поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е недопустимо и евентуално неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос допустимо ли е прилагането на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК спрямо търговци предвид специалната норма на чл. 50 ГПК. Жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на въззивния акт.

В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация „Брос холдинг“ АД, в несъстоятелност, и третото лице-помагач „Банка ДСК“ АД не са взели становище по нея.

„ОББ“ АД, трето лице-помагач, изразява становище, че същата е недопустима.

След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о. намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно определение на Варненския АС, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото, постановено от Силистренския ОС. Нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че Силистренският окръжен съд е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 694 ТЗ на 12 април 2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че обявеното в несъстоятелност ответно АД следва да бъде представлявано в производството от особен представител, назначен по реда на чл. 29 ГПК, поради участие на синдика в производството съгласно чл. 694 ал. 4 ТЗ на самостоятелно основание. Преди завеждането на иска правомощията на органите на длъжника са прекратени и за заличени в Търговския регистър имената на членовете на СД. Поради невнасяне на определеното от съда възнаграждение за особен представител в указания от него срок и размер производството по делото законосъобразно е прекратено по преценка на въззивния съд. Същият е заключил, че определението на Силистренския ОС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид възпроизведените решаващи мотиви на Варненския апелативен съд настоящият съдебен състав приема, че формулираният от частния касатор процесуалноправен въпрос по прилагане нормата на чл. 47 ал. 6 ГПК и възможността за назначаване на особен представител на разноски на ищеца при призоваване и връчване на търговец чрез залепване не е обсъждан в обжалваното определение от 27.06.2018 г., според което основание за назначаване на особен процесуален представител на ответника е противоречие в интересите между представляван и представител по чл. 29 л. 4 ГПК. Въпросът относно начина на призоваване на ответника при невъзможност да бъде намерен на адреса по чл. 47 ГПК е хипотетично зададен, въобще не е обсъждан и не е обусловил изхода на спора по конкретното дело, поради което не следва да бъдат обсъждани сочените в изложението допълнителни селективни основания.

Не е налице и твърдяната „ОЧЕВИДНА НЕПРАВИЛНОСТ“ по смисъл на чл. 280 ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение не е постановено нито в явно нарушение на закона и прилагане на правна норма в нейния противоположен смисъл, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Останалите случаи на евентуална необоснованост, произтичащи от неправилното възприемане на фактическата обстановка или от необсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна логическа обвързаност са предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените от него предпоставки за достъп до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 412/27.06.2018 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч. т.д.№ 596/2017 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: