О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1031

гр. София, 23.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д. № 1967 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството В. Г. Н., срещу въззивно решение № 934 от 06. 07. 2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в. гр. д. № 1210 по описа на съда за 2023 г., с което е прогласено за нищожно първоинстанционно решение № 28 от 24. 01. 2023 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по гр. д. № 490 по описа на съда за 2021 г. и е върнато делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че в случая не е налице приетата от въззивния съд нищожност на първоинстанционното решение, а същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Според касатора обжалваното първоинстанционно решение отговаря на всички изисквания за валидност – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Излагат се и подробни съображения по съществото на спора.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът заявява наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК и излага само, че счита същото за незаконосъобразно, като очевидно неправилно на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответникът по касация в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно нищожността на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел в мотивите си, че при образуване на делото пред ОС-Кюстендил, видно от приложения протокол за избор на съдия-докладчик, за такъв е избрана съдия Д., която е извършвала процесуални действия по размяна на книжа, изготвяне на проекто-доклад и насрочване на делото за разглеждане в открито заседание, провеждане на такова заседание и събиране на доказателства. Делото е отложено за събиране на доказателства за 18.10.2022 г. Видно от протокол от о. с.з. на 18.10.2022 г. делото е разгледано в състав от трима съдии - В. Б. - председател и членове - Е. С. и В. Д., даден е ход на устните състезания и протоколът е подписан от председателя на състава. Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение е изготвено и подписано от съдия Д..

Според въззивния съд в доктрината и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК въвежда изискване решението да бъде постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Съгласно цитирана от въззивния състав в решението му практика на ВКС решението на съда, което е постановено от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав, с участие на лице, което не е било избрано за съдия, или с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора, е нищожно.

Въззивният състав е изложил в мотивите си, че в случая съдебният състав, постановил обжалваното въззивно решение е различен от състава дал ход на устните състезания. Протоколът от о. с.з. от 18.10.2022г е със съдържание, от което се установява, че е съставен именно по гр. д. № 490/2021 г. Удостоверено е участието на съдебен състав от трима съдии и протоколът е подписан от съдия, който не е подписал и не е участвал в изготвянето на постановеното съдебно решение. Съответно съдията-докладчик, определен чрез системата за случайно разпределение на делата - съдия Д., не се установява да е подписала съдебният протокол от проведеното о. с.з. на 18.10.2022 г.

С оглед така установеното въззивният състав е приел, че съдебният състав, дал ход на устните състезания по делото, е различен от съдебният състав постановил решението по спора, поради което и с обжалваното си по касационен ред въззивно решение е прогласил първоинстанционното такова за нищожно, със законните последици.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

В случая единственото заявено от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е очевидната му неправилност, която обаче не е обоснована в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК с никакви конкретни твърдения, поради което и касационно обжалване не следва да бъде допуснато дори и само поради това. В допълнение следва да се посочи, че според касационния състав такава очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, не се и установява да е налице в случая. В практиката на Върховния касационен съд по приложение на същата норма е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, при това – при обикновен прочит, при който порокът на решението също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона contra legem - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора extra legem - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, и не може да бъде установена само въз основа на външното съдържание на диспозитива и мотивите на обжалвания съдебен акт, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В рамките на правомощията си по чл. 288 от ГПК настоящият касационен състав намира, че с оглед действителното си съдържание – единство от диспозитив и мотиви, въззивното решение в случая не разкрива белези, установени в практиката като такива, сочещи на неговата очевидна неправилност. Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

При този изход на делото в производството по чл. 288 от ГПК касаторът няма право на разноски в същото, а ответникът по касация има право на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 934 от 06. 07. 2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в. гр. д. № 1210 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК:[ЕИК] сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: