Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу въззивно решение № 1261 от 23.02.2012г., постановено по гр. д.№ 8125/11г. на Софийския градски съд, ІІг въззивен състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение, въззивният съд е отменил решение от 25.01.10г. по гр. д.№ 14861/07г. на Софийския районен съд, 43 с-в, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху ид. части от урегулиран поземлен имот и по чл. 59 ЗЗД за сумата 4 400 лв. и вместо него е осъдил Н. К. Д. и Й. П. Д. да предадат на основание чл. 108 ЗС на И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А. владението върху ид. части от УПИ VІ-41, кв. 2 по ПЗР на м.”Врана-Л. –Т.”, [населено място] и от построената в доворното място сграда, както и солидарно да заплатят на И. Й. и Р. Т. по 673, 30 лв.; на Е. П., Г. М., Б. П. и С. А. по 336, 70 лв. и на Д. Я. 1 346, 60 лв., представляващи обезщетения за ползване на дворното място за период пет години преди завеждането на иска на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. нот. акт № 167/93г. в частта му, с която ответниците са признати за собственици на ид. части от посоченото дворно място и от построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв. м.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство се легитимират като собственици на ид. части от нива от 4, 3 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Висо”по силата на наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ /Р на ПК-Л. от 28.11.1994г./, идентична с процесния урегулиран поземлен имот, който се владее от ответниците, които с нот. акт № 167/93г. са признати за негови собственици на основание давностно владение. Останалата ид. част от имота е собственост на трето лице – С. Р. П., на когото ответниците по настоящото дело са осъдени да предадат владението върху целия имот с влязло на 13.03.07г. решение по гр. д.№ 611/02г. на СГС. Възражението на същите, че владеят имота от м. януари 1994г. и до предявяването на иска на 27.06.07г. са го придобили по давност е прието за неоснователно по съображения, че давностният срок в тяхна полза е започнал да тече от 22.11.97г. съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и до предявяването на иска не е изтекъл. По отношение на построената в имота сграда е прието, че има статут на приращение по чл. 92 ЗС и като такава следва съдбата на дворното място.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта му, с която е уважен ревандикационния иск по отношение на дворното място и исковете по чл. 59 ЗЗД, тъй като не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т. 1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, респ. от касационната жалба.

В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са посочили конкретни, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от тях задължителна и незадължителна практика на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, още повече, че въззивното решение е съобразено с тази практика.

Независимо от това, предвид задължението на ВКС да следи служебно за валидността и допустимостта на въззивното решение и съществуващата вероятност същото да е процесуално недопустимо в частта, с която е уважен ревандикационният иск по отношение на построената в дворното място сграда, респ. е отменен констативния нотариален акт относно паянтова постройка върху 22 кв. м., същото следва да се допусне до разглеждане в тази му част съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т. 1 разяснения. В останалата му част касационно обжалване не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Д о п у с к а

касационно обжалване на въззивно решение № 1261 от 23.02.2012г., постановено по гр. д.№ 8125/11г. на Софийския градски съд, ІІг въззивен състав в частта, с която е уважен ревандикационният иск относно построената в дворното място сграда, респ. е отменен нот. акт № 167/93г. по отношение на построената в дворното място паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв. м.

Н е д о п у с к а

касационно обжалване на въззивно решение № 1261 от 23.02.2012г., постановено по гр. д.№ 8125/11г. на Софийския градски съд, ІІг въззивен състав в останалата му част.

У к а з в а

на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и да представят вносния документ по делото, като противен случай същото ще бъде прекратено.

След изтичането на посочения срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание или за прекратяване.

т о

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: