О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
гр. София, 16.02.2026 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.
2. Десислава Попколева
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4052 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация „Възраждане“ [населено място], [община] против решение №917/14.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 1162/2025 г. от ІХ състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Районен съд – Пловдив.
Съдът е приел, че Всестранна кооперация „Възраждане“ дължи на ищеца Община „Родопи“ сумата от 10 483, 80 лв, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на заявлението по чл. 417 ГПК от 09.02.2023 г..
Прието е, че ответникът дължи на ищеца сумата 10 483, 80 лв - ведно със законната лихва за забава, считано от датата на заявлението по чл. 417 ГПК от 09.02.2023 г. по ч. гр. д.№2072/23 г. на ПРС, която сума представлява извършени разходи по премахване на опасна сграда по влязла в сила Заповед от 16.03.2020 г. на кмета на общината за премахване на масивна сграда – магазин, собственост на Всестранна кооперация „Възраждане“. С констативен протокол от 15.07.2019 г. на назначена на основание чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ комисия е било констатирано, че посочената масивна сграда – магазин, собственост на Всестранна кооперация „Възраждане“ е с нарушена конструктивна цялост, негодна за използване и има реална опасност от самосрутване, представлява опасност за живота и здравето на гражданите, негодна е за ползване, създава условия за възникване на пожар. Въз основа на съставения КП е издадена Заповед от 16.03.2020 г. на кмета на общината за премахването й, с която председателят на кооперацията е задължен да премахне процесната сграда, получена от ответника на 24.03.2020 г. /известие за доставяне/. Заповедта не е обжалвана. В резултат е изпратена ПДИ от 28.05.2020 г. по описа на ищеца, като в дадения срок за това заповедта не е била изпълнена доброволно. Действия са били предприети в по-късен момент от собственика – ответната кооперация, изразяващи се в премахване частично без почистване на строителните отпадъци, образувани от събаряне на сградата, но без събаряне на основите й, което е било констатирано с КП на служители на общ. администрация, наред с което е било констатирано, че върху отпадъците е насипана пръст. За това с възлагателно писмо на общината било възложено на дружеството „И. С. ЕООД принудителното изпълнение на издадената Заповед №243/2020г. относно почистване на строителните отпадъци. С последващ КП от 02.03.2021г е констатирано, че принудителното изпълнение е приключило чрез почистване на строителните отпадъци и теренът възстановен, а с КП от 09.03.2021 г. констатирани и приети извършените разходи от фирмата-изпълнител по видове дейности съгласно количествено-стойностна сметка в исковия размер с ДДС, за което издадена фактура от 14.12.2021г. , заплатена като извършена работа по сключен договор от 18.09.2020 г. и съставения КП от 09.03.2021 г. / съставляващ приложение №5 по Наредбата за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на общината, по издадената фактура № 430/ 14.12.2021 г. за процесната сума.
За неоснователни са приети оплакванията за неспазена процедура по цитираната Наредба за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на общината. Посочено е, че това възражение е направено в контекста на поддържаното искане за реализиране на косвен контрол за законосъобразност на издадената въз основа на тази наредба заповед за премахване на процесната сграда, какъвто принципно е предвиден в разпоредбата на чл. 17 , ал. 2 ГПК. Съдът е приел, че при условията на чл. 17, ал. 1 , пр.I ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на адм. актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. По отношение на законосъобразността обаче правилото е съдът да не се произнася по законосъобразността на адм. актове, като с пр.II на ал. 1, чл. 17 ГПК е предвидено изключение за необходимост от такова произнасяне, в случаите когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в производството по издаването и обжалването му. Прието е, че настоящият случай не попада в предвиденото законово изключение по чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят и ответник е пряк адресат на издадения административен акт, с предвидена законово регламентирана правна възможност да обжалва, в която да реализира възраженията си за неспазени процесуалния закон, вкл. реда на реализиране на отговорността на адресата на заповедта при нейното неизпълнение. В настоящия случай с предвидената правна възможност по чл. 196, ал. 7 ЗУТ в полза на административния орган за събиране на вземането по реда на едностранното заповедното производство в процедурата по чл. 417 ГПК, е предпоставена възможността в рамките на гражданско съдопроизводство да се установява вземането при подадено възражение по чл. 414 ГПК. Претенцията по реализиране отговорността спрямо ответника от неизпълнение на адм. акт се основава на материално-правния институт на деликтната отговорност за вреди, представляващи в случая направени разходи от ищеца за компенсация на неточното му/ непълно/ изпълнение като адресат на адм. акт и притежаващ задължения като собственик на процесния обект на собственост с оглед посочените в акта характеристики. Освен това е посочено, че съставените Протоколи от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност, съставляващи нарочно предвидени приложения по издаването и изпълнението на първоначалния административен акт / Заповедта № 243/ 16.03.2020г. на кмета на [община], считащи се за неразделна част от този акт, съставляват по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК официални свидетелстващи документи, ползващи се с доказателствена сила и в настоящото производство. Повдигнатият правен въпрос относно съставянето на тези протоколи при негарантирано участие / присъствие с удостоверяване на това, е законодателен процесуален въпрос, който не подлежи на разглеждане в настоящото производство.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросите са свързани със задължението на съда да анализира и обсъди относимите към спора доказателства, събрани по делото и да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните по делото.
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е изложил собствени мотиви защо приема за доказани обстоятелствата, обусловили изводите му относно възприетата от него фактическа обстановка, като е изложил собствени правни изводи относно основателността на предявения иск. Обосновката на поставените въпроси са състои в твърдението на ищеца относно неспазена процедура по приложението на подзаконов нормативен акт. В тази връзка съдът е изложил собствени мотиви, като е приел за недопустим в настоящия случай косвен съдебен контрол на административен акт, като в тази насока е изложил подробни мотиви, посочени по-горе. В тази връзка съдът не се е отклонил от своето задължение да се произнесе по всички доводи на страните и техните възражения, както и по събраните по делото относими доказателства.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания, като касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 613, 55 евро, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №917/14.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 1162/2025 г. от ІХ състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Всестранна кооперация „Възраждане“ [населено място], [община] да заплати на Община „Родопи“ сумата 613, 55 /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет цента/ евро, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.