О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 707

София, 16.02.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 2649/ 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 13653 от 21.07.2025 г. от Софийския университет „С. К. О. , чрез адвокат З. О. за допълване на определение № 3749 от 20.07.2025 г. по настоящото дело на основание чл. 248 ГПК, като му се присъдят направените в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК деловодни разноски в размер на 9600 лв., съгласно представен договор за правна помощ и доказателства за банков превод на тази сума на 04.07.2025 г.

Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК „П. М. ЕАД, ЕИК 206327320 оспорва молбата, защото не е даден ход на делото и молбата за отмяна не е разглеждана по същество. Евентуално оспорва и размера като прекомерен за изготвяне на отговор на молба за отмяна, което не съставлявало фактическа или правна сложност.

Държавата, чийто процесуален субституент е СУ“К. О. не взема становище по молбата по чл. 248 ГПК.

Останалите ответници по молбата Д. И. В., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. не вземат становище по молбата по чл. 248 ГПК.

В становище по искането на „П. М. ЕАД за отхвърляне или намаление на претендираното адвокатско възнаграждение, молителя Софийски университет „К. О. посочва, че е без значение за изготвяне на отговора, че производството не е разгледано в открито съдебно заседание, а уговореният и платен хонорар е с ДДС и е почти три пъти по-нисък от ориентировъчно посочения в Наредба № 1/2004 г. за определяне възнаграждение за адвокатска работа.

Съдът, като прецени искането, закона и данните по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК, като се присъдят разноски на молителя, е подадена на следващия ден след постановяване на определението, т. е. в срок и е допустима.

С отговора по молбата за отмяна, Софийски университет „К. О. е поискал присъждане на разноски. Преди 28.05.2025 г. е сключен договор за правна помощ между СУ.“К. О. и адв. О. за изготвяне преди посочената дата на отговор на молбата за отмяна и процесуално представителство в производството с договорено възнаграждение 9600 лв. с ДДС. Издадена е фактура 25.06.2025 г. и на 04.07.2025 г. сумата е преведена по банков път.

Неоснователно е възражението, че не се дължи възнаграждение на ответница по молбата, защото делото не е разгледано в открито съдебно заседание. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е оставена без разглеждане като недопустима с определение № 3749 от 20.07.2025 г. по настоящото дело в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Това определение е потвърдено с определение № 61310.02.2026 г. по ч. гр. д.№ 4746/2025 г. на ВКС, ІІ гр. о. и е влязло в сила. При прекратяване на производството ответникът има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Това е имуществено право, което цели възмездяване на страната, която е извършила разноски, за да се защити от действия по иницииран срещу нея процес. То възниква ако разходите са направени след като ответника е получил преписи от книжата, които са довели до образуване на производството. В този случай ответникът упражнява признатото от закона правото на защита, чрез квалифицирана правна помощ в рамките на предвидените в закона процесуални действия /например подаване отговор на молба за отмяна/ и тези разноски подлежат на възмездяване. Упражняването на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК не е поставено в зависимост от това на какво основание е прекратяването производството. Защитата срещу недопустима молба за отмяна на влязло в сила решение е достатъчно ефективна, защото такава молба не може да бъде разгледана в открито съдебно заседание и ако бъде оставена без разглеждане, това води до приключване на производството по чл. 303-309 ГПК.

Относно възражението за прекомерност, съдът съобразява, че е изготвен отговор на молбата за отмяна, в който са развити конкретни и подробни доводи за недопустимост на молбата, които са приети за основателни, т. е. отговорът е обоснован и пълен. Той предполага висококвалифициран адвокатски труд в производство, което поради спецификата си, се разглежда само от ВКС. Същевременно материалният интерес по спора - цената на имота, предмет на иска, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, е 424022 лв. /посочен и от ищеца като цена на иска в исковата молба/. Уговореното и платено възнаграждение - 8000 лв., /като се приспадне частта от него, съставляваща ДДС/, е два пъти под размера, ориентировъчно посочен в чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, в редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ. Затова съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на претендираните разноски, които на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се присъдят в пълен размер, но в равностойността им в евро – 4908.40 евро

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 3749 от 20.07.2025 г., постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА „П. М. ЕАД, ЕИК 206327320 да плати на Софийски университет „К. О. деловодни разноски за производството по отмяна в размер на 4908.40 евро, /съставляващи равностойността на 9600 лв./

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ