местна подсъдност

упражняване на родителски права

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 185

гр. София, 23.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2198 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Б. С. С. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Б. А., против въззивното определение от 28.01.2013 год. по ч. гр. д. № 33/2013 год. на Сливенския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното определение от 9.11.2012 год. по гр. д. № 4477/2012 год. на Сливенския районен съд за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на Варненския районен съд и делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят Б. С. поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за отмяната му и определяне на местната подсъдност, съгласно чл. 127, ал. 2 СК на Варненския районен съд. Позовава се на противоречиво произнасяне в съдебната практика по въпроса за понятието „настоящ адрес”, релевантен за определяне на местната подсъдност за разглеждане на предявените искове като са представени определения по ч. гр. д. № 846/2010 год. на Врачанския окръжен съд и по ч. гр. д. № 3029/2012 год. на Варненския окръжен съд. В тях е прието, че специалната местна подсъдност на споровете по чл. 127, ал. 2 СК се обуславя от фактическото пребиваване на детето на даден адрес, а не по формалния признак – регистрацията по ЗГР, както е прието в обжалваното определение...